Не бързайте да го изхвърляте при първия алергичен симптом, който се появи. Попадала съм на много случаи, при които „Алергията“ е добър предтекст за хора, на които просто им е омръзнало да се грижат да животното . Но в момента , в който го обвинят, че събужда алергична реакция – сякаш всичко си идва на мястото и приятелят е някъде навън…
Проблемът започва с пърхота, един от най-упоритите алергени.
Котките, кучетата и други космати или пернати домашни любимци произвеждат пърхот, който се състои от микроскопични, подобни на пърхот люспи от кожата и протеини от слюнка и урина, които могат да предизвикат алергии и да влошат астмата. Ако сте алергични към пърхот, най-лесният начин за облекчаване на алергията е да намерите нов дом за домашения си любимец.
Всъщност точно това ще ви кажат повечето лекари. И все пак този съвет рядко се приветства или следва, дори когато домашният любимец създава сериозни проблеми.
Някои семейства не могат да вземат такова решение – за тях това е като да се разделят с едно от децата, защото им създава повече грижи. А други твърдо вярват, че след като бъдат диагностицирани с алергия към домашни любимци, нямат друг избор, освен да го премахнат от семейството си.
За щастие, има много решения, които могат да бъдат проучени и биха позволили на страдащите от алергия да задържат любимите си кучета и котки, докато успешно се справят със своите алергии. Ще се изненадате да разберете колко хора с алергии, които не са животозастрашаващи, могат да живеят щастливо с домашните си любимци.
В много случаи ползите от наличието на домашен любимец надвишават недостатъците на алергиите към домашни любимци.
Възможно е алергията въобще да няма общо с кучето ви
Не бързайте да го изхвърляте при първия алергичен симптом, който се появи.
Не бързайте и след първото посещение при лекар, който първо ви пита дали имате домашен любимец и диагнозата идва веднага – „Да, трябва да го махнете!“
Не бързайте, направете добри тестове, за да определите какви алергии всъщност имате. Може да откриете, че сте алергични към нещо друго, а вашият домашен любимец няма много общо с вашето състояние. Например, можете да предположите, че сте алергични към любимото си куче, само за да разберете чрез тест за алергия, че всъщност сте алергични към конкретен дървесен прашец, попаднал на козината му по време на разходка и всъщност това е нещото, което ви притеснява .
Ако тестът за алергия покаже, че сте алергични към вашия домашен любимец, е важно да разберете какво причинява вашата алергична реакция към тях. В слюнката и кожните жлези има протеини, предизвикващи алергии, наречени алергени, които се придържат към сухата кожа на кожата на животното (пърхот) и козината. След това козината и пърхотът се придържат към стените, килимите и дрехите.
Реакцията към тези алергени е различна при всеки човек. Реакцията може да варира от леко подушване и кихане до животозастрашаваща астма. Реакцията може да се влоши, ако човек е допълнително изложен на други неща, които също е алергичен, като полени, акари, цигарен дим и плесен. Вашият домашен любимец може да не причинява симптомите ви.
Преди да помислите за намиране на нов дом за вашето куче, важно е да разберете дали вие – или вашите деца – всъщност сте алергични към него. Въпреки че изглежда, че алергиите към домашни любимци трябва да са очевидни, понякога те са по-трудни за разпознаване, отколкото си мислите.
Ако очите ви започнат да се подуват и кихате неконтролируемо всеки път, когато сте близо до котка, тогава да, вероятно сте алергични към котки. Но някои хора с алергии или астма, които израстват около животни и са в контакт с тях всеки ден, може да имат по-фини симптоми. Вместо сълзене на очите и другите класически признаци на алергия към домашни любимци, те могат да получат хронична, ниска степен на задръстване, например.
„Много пъти хората казват:„ Моето куче/котка не ме притеснява“, но когато някой е изложен на алергените от домашен любимец всеки ден, те нямат драматичните симптоми всеки път, когато го видят “, казва Анди Ниш, доктор по медицина, алерголог в Центъра за алергии и астма в Гейнсвил, Джорджия. „Това може да е по-фин и хроничен възпалителен процес и те може да не осъзнаят, че домашният любимец им създава проблеми.“
Това явление понякога действа в обратна посока: В някои случаи хората с астма може да повярват, че техният домашен любимец им създава повече проблеми, отколкото е в действителност. Респираторно състояние, при което дихателните пътища на белите дробове са хронично възпалени, астмата може да бъде предизвикана от вещества, различни от пърхот на домашни любимци, като прахови акари, отработени газове, дим и студен въздух или дори алергени от гризачи и хлебарки. За някои (но със сигурност не за всички) астматици домашните любимци всъщност могат да имат относително незначителен принос към техните симптоми, а някои астматици изобщо да не са алергични към домашни любимци.
„Няма причина да мислите за премахване на домашен любимец, освен ако не можете да докажете, че съществува сенсибилизация към този тип животни“, казва Грегъри Диет, доктор по медицина, специалист по астма и доцент по медицина в Медицинския факултет на Университета Джонс Хопкинс в Балтимор.
„Една грешка, която лекарите правят, когато са посетени от астматици, е веднага да им препоръчат да не допускат в дома си котки, кучета или други космати домашни любимци, без дори да са направили тест за алергия, за да докажат дали има необичаен отговор на този тип животни.“
Най-лесният начин да определите алергията към домашен любимец е да посетите алерголог и да направите серия от кожни тестове, при които кожата е изложена на малки проби от протеините, отделяни от котка, куче и други вещества, предизвикващи алергия, като полени или прах. Алерголозите могат също да използват кръвен тест, известен като RAST, като алтернатива или в допълнение към кожните тестове.
Дали някой има алергична реакция зависи както от отделния човек, така и от отделното животно. Човек с алергии към животни може да реагира по-малко на кучета с мека козина или една конкретна котка или куче могат да предизвикат повече или по-малко алергична реакция от друго животно от същата порода.
Може да чуете твърдения за породи кучета и котки, които не причиняват алергична реакция или котки и кучета, които са хипоалергенни (причиняват по-малко алергична реакция). Но е добре да знаете, че дори породите без козина обаче могат да причинят тежка алергична реакция. Няма 100% хипоалергенни кучета и котки.
Лекарите и здравните организации признават привързаността, която хората имат към своите домашни любимци. Ако семейството не желае да премахне домашен любимец, експертите препоръчват множество алтернативни мерки, като ограничаване на контакта между домашния любимец и алергичния човек (като например се държат домашни любимци на открито или извън спалните), да използват пречистватели на въздуха…
Разберете най-добрите начини за намаляване на алергените от домашни любимци във вашия дом като отворите този линк: При алергия към кучета и котки
