Между садизъм и бизнес

Електрически нашийници и обучение на кучета?

Никаква логика!

Една ужасна серия от електрически разтърсвания върху нещастно немско овчарско куче, представена по телевизията в Италия преди няколко години, наруши мълчанието върху едно от многобройните практикувани насилия от страна на някои самозвани дресьори.

След години на престъпна солидарност с тези отвратителни методи, хората казаха Стига!

„Един грам изображение тежи повече от един тон факти“.

Гениалната фраза, която е в обръщение сред професионалистите от медиите, е получила поредното си потвърждение в едно предаване на TV-журнала „Докосни новината“.

Благодарение на смелата инициатива на един кучкар, снабден с камера, който е изпратил касетата в редакцията на предаването, милиони зрители станаха свидетели на една дълга серия от изтезания, състоящи се от електрически разтърсвания, приложени от „дресьор“ върху една клета немска овчарка, за да я научи на нещо извънредно просто: да държи в уста дървено колче за обратно донасяне.

Филмираното наистина е ужасяващо. Показва гърчовете на нещастното животно всеки път когато неговият мъчител задейства електрическия нашийник. При всяко разтърсване, силно и продължително, кучето отчаяно виеше от болка, опитвайки се да избяга от невидимото и необяснимо за него преследване.

Това обаче беше невъзможно: един здрав ремък възпрепятстваше измъкването му, но и да би се освободило, пак нямаше спасение, тъй като тези подли техники имат километричен обхват.

Избухва истински скандал

Хиляди възмутени зрители, съобщения в печата на ветеринарните асоциации и коноложки  дружества, чак до парламентарни интерпелации и искания за съдебна намеса, основавайки се на неотдавна приетия Закон за малтретирането и борбите, който предвижда затвор за извършителите на подобно престъпление.

В интерес на истината трябва да се каже, че някои от тези реакции са по-скоро изненадващи. Част от онези, които посещават, организират и правят оценка на обучението и работата, защита и лов и вече са били добре запознати с използването на тези и други методи, колкото отблъскващи, толкова и ненужни и никога не са реагирали.

Няма спомен за някакво надигане на общественото негодувание или изразяване на официални становища. Телевизията обаче ги отприщва с голяма сила, но въпреки това, все още има случаи, при които изглежда че всичко или почти всичко е позволено с кучетата, стига да не се разчуе.

Размисълът е задължителен, макар и по-скоро горчив.

Интернет е пълен с подобни предложения за продажби на ел. нашийници. Помислете, преди да повярвате, че той ще реши всички поведенчески проблеми с кучето ви. Не, напротив, тъкмо обратното. Това е инквизиция, не възпитание.

Горните редове се отнасят за една история в Италия.Законът сам по себе си не е способен на нищо, ако ги няма хората, които да се опрат на него, когато търсят истината и справедливостта.

И ние имаме Закон , готови ли сме да се преборим докрай, а не само да констатираме жестокостите. Аз зная, че не трябва да се отказваме (ето случаят придобил гласност го доказва!), че не бива да спираме да алармираме за жестокостите, които ни съпътстват.

Сигурна съм, че сред хората, от които зависи нещо да се случи и в нашата страна има хора, за които „садизъм“ е ясно понятие и не се толерира и биха подкрепили една справедлива кауза, колкото и неуместно да изглежда някому спасяването на едно куче!

Продължава: Становища на двама известни експерти от Италия

 

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още