Една от трудните кучешки професии е тази на спасително лавинно куче. Защо те са по-различни от другите служебни кучетата, които работят в помощ на хората?
Какъв характер трябва да притежават, какъв тренинг да имат, какви грешки се допускат?
Кучетата планинските спасители трябва да са игриви, с много весел и позитивен характер, много активни и общителни. За тях работата е преди всичко игра, т.е те трябва да обичат играта и да й се отдават със сърце. След като бъде избрано подходящото кученце, идва ред на сериозна подготовка. От първите си дни кучето се движи непрекъснато със своя водач. През лятото се правят дълги преходи в гората, тичане, упражнения. Защото едно добре обучено лавинно куче трябва да издържи половин час в лавината. Това не е куче – антидрога, чиято задача е да надуши наркотика, който винаги е близо до носа му, колко и добре да е скрит или изолиран. Тук се изисква много усилие и издръжливост. Ако кучето се извежда от бокса само в случай на нужда, то би издържало не повече от 10 минути. А това може да струва човешки живот.
От друга страна, тренировките не бива да са ежедневни, тъй като на кучето му става досадно. “Сухите” тренировки започват през лятото. Водачът и кучето играят на криеница, после се включва фигурант, който се крие и трябва да бъде открит. Често упражненията започват отначало и отново, тъй като поправянето на грешки е по-трудно, може да се сгреши за миг, а корекцията отнема излишно време.
Съдържание:
Най-често допускани грешки
В реална ситуация може да се случи всичко – възможно е нуждаещият се от помощ да е дете или възрастен човек или просто такъв, който се ужасява от кучета. Тогава? Кучетата трябва да са много приятелски настроени, но щом видят изпадналия в беда, те трябва да останат на разстояние и да съобщават за него с лай. Това изглежда просто на пръв поглед, но истината е, че някои много добри кучета нямат достатъчно силен лай. Ако кучето лае, но водачът не може да го чуе, защото е твърде далече, кучето трябва да потърси водача си и да го отведе обратно при пострадалия.
На тренировките това се отработва с фигурант , който има парче кожа. Щом го открие, кучето трябва да захапе парчето кожа, да се върне при стопанина си и да го отведе обратно на мястото. Освен това на кучетата трябва да се поставят специални жилетки, защото представете си паниката на изпадналия в беда, и като да не му стига това, срещу него се изправя добре охранено куче, което лае силно.
Етапи на тренировката – Алпийска спасителна служба
“Колко време трае тренировката на кучето, за да бъде използвано за работа?
След първите шест месеца тренировка на младото куче и след полагане на изпит, то може да бъде заведено на работа в планината. Налага се обаче да има един период на сближаване и привързване към водача, така че в рамките на една календарна година кучето трябва да премине курса и да получи два сертификата. То става оперативно на две годишна възраст.
Много от кучетата успяват да работят до десетгодишната си възраст, други, за съжаление на 5-6 години се налага да се пенсионират. В планинските служби основно се използват немски овчарки, но наистина тазобедрената дисплазия е проблем. За съжаление, много от тях си развалят и зрението – поради снежното отражение очите им заболяват. Те не могат да носят очила, наистина слагат им се капки и разни мазила, но това е сериозен проблем. За разлика от хората, кучетата по-трудно понасят височината. Базите са на 2000 метра надморска височина са базите, но се налага да се работи на 3500 метра в Алпите.
Стимулите за работа са наградите, но давани при съвсем точни условия. Когато кучето намери фигуранта, той го разиграва малко преди да му даде наградата. Ако кучето трябва да открие две лица, то получава наградата след като открие и втората “жертва”. По този начин, когато се намира с реална ситуация на лавина, кучето свиква да рови докато не получи наградата. Иначе то не би имало мотивация, за него това е игра, то не разбира същността на опасността, нито колко е страшно това за човека, затрупан в снега.
Наградите са различни и всяка спасителна служба има свой маниер за това. Някои използват топка за тенис, в Швейцарските Алпи дават кренвирш, други играят с маншон. Всяко куче има свое предпочитание. Някои пък считат, че една словесна похвала е достатъчна. Добре е да е играчка, защото ако кучето получава лакомства, най-вероятно е да ожаднява, никой няма да носи вода за тази цел, кучето ще яде сняг и следва почти сигурна диария.
Кучето не е в състояние на подчинение, то участва в игра.
Идеята е не подчиненост, а съзнателно сътрудничество. Кучето не трябва да скучае, нито да изпитва досада по време на обучението. В опреснителните курсове, които траят 20 последователни дни, с времто кучето бележи спад в интереса. Достатъчно е да се работи два пъти в седмицата, като често се сменя зоната. Ситуацията винаги трябва да е различна, както това става и в действителността. Сменят се и фигурантите, за да не бъде миризмата винаги на едно и също лице.
За спасяването – обоняние или електроника?
Все още не съществуват безупречни уреди, които да заменят кучето в планината. Те са само спомагателно средство. Употребата им също не е лесна: ефективността им зависи от практиката, както и от състоянието на батериите. Търсенето чрез метален детектор се влияе от състоянието на снега: ако е много влажен, не отразява звука. Само сателитите са сигурни.
Може ли кучето да намери няколко души?
Кучето никога не спира да търси след като е намерило един човек. Водачът забива флагче на първото място и се затичва след кучето, което не бива да изпуска от поглед. След тях е бригадата, която трябва да извади намерените хора. По принцип работата на кучето завършва с откриването.
И като говорим за немските овчарки в планинските спасителни служби , интересно е да знаем колко време може да работи една немска овчарка. Това обаче зависи не толкова от нейната издръжливост, колкото от самата лавина. В зависимост от лавината – може половин, може и един час. Ако лавината е на плочи, кучето може да тича без особени усилия, а и между плочите миризмата на затрупаните много по-лесно се долавя. Ако пострадалият е бил ранен и има кръв, разпръсната по снега, тогава кучето се опитва да рови в няколко точки и се уморява бързо. Ако пък лавината е от прясно навалял сняг, кучето се уморява, защото затъва много лесно.
Други затруднения могат да направят много болезнени неговите усилия да спаси човек – ако снегът е много студен, по възглавничките на лапите са образуват ледени топчета или игличките на снега разраняват лапите му. Ако е твърде студено, лигавицата на носа му замръзва, ако вятърът е много силен, кучето продължава да вдига глава/нос, тъй като миризмата се разнася и му убягва.
В реална обстановка кучето не чака команда, то трябва да работи независимо и съсредоточено, този който се съобразява с него е водачът, а не обратното. Понякога кучето прави грешки, защото долавя много миризми, започва да тича напред-назад, да рови на различни места. Водачът не бива да се меси в такъв случай. Може само да го проследи.
Ситуациите са винаги различни, спасителната двойка при опасност винаги е в стрес, кучето също може да бъде превъзбудено. Затова то бива приучвано да се качва на хеликоптер, на моторна шейна, на лифт. Възможно е кучето да не се чувства добре, възможно е да има много миризми наоколо – например от диви кози, ако пък пострадалият е на голяма дълбочина – понякога над 5 метра, човешката топлина няма как да излезе на повърхността.
Всеки водач работи в двойка със своята овчарка.
Понякога се работи с повече кучета и винаги съществува риск да се сбият. В такива случаи най-свадливите се извеждат от зоната. Може да се случи все пак доминантно куче, което не допуска други до територията си. Дори и да не е такова в нормална обстановка, стресът е голям и се отразява и на животните.
Всеки водач работи в двойка със своята овчарка. Никой друг не бива да докосва кучето, да му говори, още по-малко да му дава някакви заповеди. Дори когато минава покрай редицата на спасителната бригада, никой не бива да му обръща внимание, въпреки че в този труден момент на всеки му се иска да го окуражи, да го насърчи или да го погали. Кучето би се разсеяло, може би точно това е моментът, в който то е най-съсредоточено, защото е надушило нещо. Дори рязко движение като сваляне на раницата може да го отвлече вниманието му: то чува шума, усеща движението и се разконцентрира. А овчарките са много любопитни и не пропускат нищо край себе си.
На снимката: кучета от планинска спасителна служба, по време на демонстрация, специално организирана по повод 45-та годишнина от създаването на групата за спасяване с кучета – 2019, зад хижа Алеко. В началото на седемдесетте години на ХХ в., с помоща на австрийските инструктори Ханс Басети и Роланд Адамле и активното съдействие на ръководителя на ПСС при БЧК Кирил Петров, се поставя началото на работата със спасителни кучета у нас. Първият курс за кучета и техните водачи за спасяване на попаднали в лавини в България се провежда през зимата на 1974 г. и поставя началото на Групата за спасяване с кучета (ГСК).
