Опасни кучета винаги е имало и ще има.
Откакто човекът е избрал за другар едно хищно месоядно животно, е приел и рискът от излагане на някои произшествия.
С развитието на цивилизацията се увеличава и изискването за сигурност в бита. Все повече търсим досег с природата, но желаем една опитомена, „одомашнена” природа, стерилна и безопасна.
Произшествията на море, планина или при контакт с животните разкриват онази част от неизбежния риск, присъщ на самия живот.
Съвсем други стават нещата, когато човекът решава да отклони животните от първоначалната им предопределеност и използва за това различни средства.
Нека заедно направим преглед на опасните кучета, да вменим отговорността от тази опасност комуто тя принадлежи и да се опитаме да преценим какви биха могли да бъдат средствата за борба.
Смущения в развитието
Могат да бъдат идентифицирани две големи групи кучета, опасни за обществото:
-кучета със сериозни смущения в поведенческото развитие, т.е. зле възпитани
– кучета, получили специално обучение, за да бъдат опасни
Тук няма да разглеждаме случая с йерархически нестабилните кучета (те се чувстват нестабилни в глутницата, каквато за тях е семейството и могат да бъдат опасни вътре в семейната група, но обикновено не създават риск извън нея).
По време на развитието си кученцето трябва преди всичко да се идентифицира , колкото е възможно по-рано, с кучешкия вид. Би могло да се каже, че при раждането си кученцето не знае, че е куче. То ще научи това в първите дни и седмици от своя живот.
Следователно идентификацията ще се осъществи в най-ранна възраст, тя ще бъде трайна, дълбока и ще се разпостре върху всички породи, независимо дали става дума за мастиф или чихуахуа. По това време кучето учи ритуалите за общуване между кучетата.
Тази необходимост за идентификация ще даде възможност през следващия период от време индивидът да се идентифицира с други животински видове: човека, котките, конете, зайците, хамстерите.
Социализацията трябва да се осъществява с всички човешки групи – възрастни от двата пола, деца, бебета. Действително социализацията потиска всяка възможност за хищничество или агресия върху така приетите приятелски групи.
Този епизод от развитието е следователно извънредно важен, за да бъдат разбрани реакциите на някои опасни кучета.
Тези две фази – на идентификация и социализация , са възлови. Ако бъдат възпрепятствани могат да възникнат опасности.
Кучетата, при които фазите на идентификация и на заучаване на ритуалите на общуването са протекли неправилно, представляват най-опасната група, даже по отношение на собствения си вид. Наричат ги кучета с първично смутена социализация.
