Съдържание:
Всеки нов инцидент поражда нови изисквания. Какво трябва да се направи и какво не, за да бъдат избегнати драмите.
Ако живеете в усамотена къщичка, ясно е какво означава да притежавате куче пазач. То ви чака пред оградата, готово да ви посрещне с радост, когато се завърнете.
Ако не го видите да идва веднага, ставате тревожни – не е възможно да не е усетило от метри вашето завръщане… Когато сте вкъщи, неговият лай ви позволява да разберете кой се приближава до имота, без дори да е необходимо да поглеждате през прозореца.
При градски условия обаче, тези негови предупреждения могат да породят доста неприятности: съседите обикновено зле понасят постоянния лай. Но и тук – в града – присъствието му ни вдъхва спокойствие и сигурност.
Кучето е направо невероятно в разпознаването на обитаващите сградата, дори без да ги е виждало и подушвало поотделно. Става неспокойно само когато долавя непознати миризми и звуци.
И все пак кучето-пазач не е просто едно икономично и ефикасно средство, предпазващо от обир. То е другар, който трябва да бъде уважаван и правилно ръководен. Защото импулсът за охрана може да има и неочаквани последици.
Вдигане на тревога, даване на отпор на неканен гост
Историята е печална и се повтаря: едно куче пазач, а по-често двойка кучета нападат, нараняват или даже убиват човек. Не е крадец, а дете, старец, случаен минувач.
Следователно, не е достатъчно собствеността да е оградена и да има табелка с надпис “Зло куче”, за да бъде безпроблемно съжителството с кучето пазач. Много е важно да не се подценява импулса, който го кара тъй ефикасно да разубеждава нежелания посетител, а също и отговорностите, произтичащи от това поведение.
Всички кучета са пазачи. Всички умеят да разпознават обкръжението и близките на семейството лица, както и да предупреждават когато наближава непознат.
Подават тревога, отначало с тихо изпръхтяване, последвано от яростен лай, ако непознатият продължава да се приближава или от поредица скандирани излайвания, ако е все още на разстояние. Съобщението е ясно: “тази територия е заета, стой надалече!”
Това е част от защитното поведение.
Прекомерна охрана
Инцидентите, обаче се случват рядко по повод на крадци и злонамерени хора. Обратно, по-често засягат приятели и гости на семейството. В тези случаи обяснението на инцидентите разделя хората на обвиняващи и на оневиняващи.
Първите обвиняват едрите кучета пазачи, сочейки заканително с пръст някои породи, определени като потенциално опасни.
Вторите избират пътя на обяснение с предизвикателството: животното е реагирало така за защита. Или с обяснения с подстрекателство към престъпление, от типа “Не съществуват лоши кучета, а само лоши стопани”.
При един инцидент три големи кучета нападат единадесетгодишно момиче, като го нараняват тежко. Журналистът, запитва майката на пострадалото дете “Изключвате ли момичето да е провокирало и предизвикало кучетата?” Действително, децата понякога предизвикват кучетата.
Например, група ученици, крещят и замерят кучето зад оградата и го докарват до истерия. Но едно е голяма група деца, чувстващи се на сигурно зад заграждението и заедно с възрастните им придружители (които по правило остават безразлични в такива случаи) и съвсем друго е едно момиченце, дошло на гости на семейство и заобиколено от три големи черни кучета. Никой възрастен в това положение не би посмял да подстрекава едно куче.
Пазачи: характеристика на физическите черти и поведението
За да бъде отличен пазач, кучето трябва да притежава някои качества: размери, външен вид, самоувереност, поведение. Кучетата, чийто импулс за пазене е силен, са склонни да проявяват слаба общителност.
При някои породи това поведение е резултат именно от приспособимостта към задачата за охрана, кучетата пазачи на стада, някои молоси, породите за защита. Всички те са по-скоро лесни за управляване при един минимум от внимание.
Какво всъщност отприщва атаката при едно нормално куче, спокойно и вдъхващо доверие?
(продължава)
