Енцо е куче, което „описва“ живота си и този на семейството си, всичко, през което преминават заедно, всички чувства, които го връхлитат, бидейки част от битката на любимите му хора в човешкия им живот. Художествена литература, естествено, една прекрасна книга на Гарт Стайн, написана от името на неговото куче: Изкуството да се състезаваш в дъжда.
„Чудесна книга за всеки, който знае, че някои от най-добрите ни приятели вървят до нас на четири крака, че състраданието не е присъщо само на човека, както и че връзката между две души, създадени една за друга, никога не прекъсва“ Джоди Пико
Антропоморфизъм е термин, който обозначава приписване на човешки качества на животни, предмети и природни явления. Споделяйки живота си с куче, хората често и с пълна убеденост твърдят, че кучето се чувства виновно или че е злопаметно. Че кучето е помислило, че…
Разбира се, че кучетата имат емоционален свят и изпитват чувства, но причинно-следствените връзки при тях не работят като при хората.
Наред с факта, че книгата е много стойносттна и приятна за четене, читателят може да погледне през очите на едно куче и да види света по един различен начин.
„ Жестовете са единственото, с което разполагам; понякога се налага те да са внушителни и ако от време на време се случва да прекрачвам границата и да навлизам в света на мелодраматичното, това е защото съм принуден да го правя, за да общувам понятно и ефикасно“.
Хората, които не просто имат куче, хората, които имат специална връзка с кучетата, вероятно вече са попадали на тази книга. Ако ли не – препоръчваме горещо. (Това не е реклама с финансов резултат).
Енцо е старо куче, очите му са вече премрежени, изпуска се и прави локвички, въпреки всички усилия да се държи достойно. Надушва печеното пиле и трудно сдържа импулса си да си го отнесе в някой ъгъл и да пирува. Въпреки че често се поддава на кучешкия си инстинкт, всичко, което иска със сърцето си е да разбира своите хора и да ги прави щастливи.
„ …сигурен съм, че ще ме държи жив, докато е възможно; тялото ми ще се руши, ще се разпада, ще се разлага, докато не останат само мозъкът, натопен в стъкленица с прозрачна течност и плуващи на повърхността очни ябълки, поддържани с помощта на всевъзможни кабели и тръбички. Но аз не искам да ме държи жив. Защото знам какво следва. Виждал съм го по телевизията….всичко ми стана ясно и научих цялата истина: когато кучето завърши всичките си животи като куче, следващото му прераждане ще е като човек“.
Вярно, напъхан съм в кучешко тяло, но това е само обвивка. Важно е онова, което е вътре. Душата. А моята душа е много човешка.
