Когато четем стандартите на породите

Какво трябва да знаете за някои от най-важните термини, с които описват вашето куче

Холка

Това вероятно е най-често използваното наименование, когато се говори за структура не само от кинолозите, но и в хипологията (наука за конете).

Холката се състои от първите 5 прешлена (а не 8 както настояват някои автори), спинозните апофизи на които трябва да са дълги и с правилен наклон.

Фундаментални характеристики на холката на отделните породи са дължина и изразеност. Пълното развитие на тази област настъпва към десет месечна възраст, за да завърши по норма на 18-месечна възраст.

Следователно би било излишно да се търси особено подчертана холка при едно малко кученце.

Какво означа холката да бъде – дълга – дължината е свързана с наклона на спинозните апофизи на 5-те прешлени, съставляващи анатомичната основа на холката), висока – определя се от дължината на спинозните апофизи на съставляващите я прешлени. широка – определя се от слабия наклон на лопатките спрямо гръбначния стълб и от мощните и с добър тонус мускулни маси в тази област.

Функция на холката

Тя представлява рамо на лост, който обуславя стягането на гръбначния стълб по време на ходене и галоп както и размествания в баланса глава – шия. Една дълга, висока и достатъчно широка холка изисква добре наклонена лопатка за осигуряване на добри движения на предните крайници.

Освен това високата холка позволява добра дължина на мускулите, заангажирани с повдигането на рамото, благоприятстващи дълга крачка. Да уточним какво се разбира под понятието „висока холка“.

Височината трябва да има за реперна точка горната линия на гърба. Много често се греши като се смесва височината на холката с позицията й по отношение на горната точка на крупата.

Често пъти една подчертано спускаща се от предната към задната част линия не се дължи на повдигнатост на холката, а на много дълги предни крайници, които принуждават кучето да заеме една ефектна, но решително погрешна стойка.

Ниската холка често благоприятства известно спадане на горната линия на гърба, което се нарича „мек, провиснал гръб“.

Ако холката, поради слабия наклон на спинозните апофизи на прешлените е висока, но къса, ще бъде налице едно нехармонично продължение към гърба, имащо за последствие нехомогенност във функцията на гръбните мускули, както и едно намаляване на наклона на рамото спрямо хоризонталата.

Гръб

Простира се от холката до поясната област. Костната му основа се състои от последните осем прешлени (от 6-ти до 13-ти) и естествено, техните подобни на бодли и напречни израстъци, както и от мускули. И тази област, подобно на областта на холката, е от основно значение за движението.

Гръбначният стълб е трансмисионното дърво, което предава силата на движението от изтласкващия орган (задницата) към предницата. Или, както справедливо отбелязва германският етолог Трумлер, „Кучето върви с гърба си преди да е сторило това с крайниците си“.

Ясно е, че не би имало движение, ако нямаше солиден гръбначен стълб. Умерено дългият гръб на немското овчарско куче, например, е ценен с това, че включва гръден кош с голям капацитет, за да бъде подходящ за сърдечно – съдовата й система.

Подчертава се също така и значението на ширината на гърба, който трябва да бъде мощен, снабден с обемисти мускули, с добър тонус. Освен изискването за здравина, гърбът трябва да притежава подвижност и еластичност, за да може да осигурява всички алюри и възможността за скок.

При препускане нормално настъпва втвърдяване на гръбначния стълб, предизвикано от тонуса на мускулите и сухожилията.

(продължава)

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още