В повечето случаи азиатецът е по-отстъпчив, докато кавказецът има по- взривен характер.
Кавказецът плаши дори само с външен вид. Кавказката овчарка е порода, използвана за охрана срещу хора повече от всички други породи, нейният инстникт и подсказва, че освен вълците, хората също могат да бъдат опасни за възложеното й за охрана имущество.
Изглежда средноазиатската овчарка е по-приемлива порода отколкото кавказката. Тя има по-балансиран и уравновесен характер, докато при Кавказеца не е така.
И що се отнася до това, има случаи собственикът да не може да я води и тя да го атакува. Факт, абсолютно недопустим за което и да било куче, особено за куче, на което е поверена охраната на семейството и имуществото му.
Като стигнахме до тази нелицеприятна характеристика, трябва да отбележим, че става дума за днешните „племенно“ развъждани овчарки, една нова форма на старите кавказки вълкодави.
Характерът отдавна е в забвение, отстъпил мястото си на количеството маса, която без балансиран характер не струва и пукната пара.
Една изключително опасна игра, наистина на живот и смърт. Който дръзва да подценява това куче е не просто безотговорен, това е престъпно действие.
Средната височина на работен мъжки кавказец е около 72 – 75 cм. в холката при тегло 50 – 60 кг. Идеалното тегло е около 55 кг при 74 см. височина, 60 кг при много масивен скелет.
Никакви тлъстини. И какво се случва, ако подобен екземпляр се изправи разярен срещу теб? Сценариите са два и двата не завършват с хепи енд…
Древният тип на всички руски вълкодави като САО и аборигенната кавказка овчарка са устойчиви и балансирани породи, имащи много древна традиция и техният характер е стабилен.
Съвременната кавказка, произвеждана на конвейр в много развъдници не може да се похвали с този стабилен характер и много по-често е твърде агресивна към хора, много повече от останалите породи вълкодави.
Мисълта да отглеждаш в градски условия, още повече в апартамент, подобно куче, е опасна авантюра. Това е работно куче, с ясно определени лимити, с вековна традиция и сурова селекция, коствала живота на много неприспособими към суровите условия на живот кученца.
Едно изръмжаване към овчаря или стадото е било достатъчно малкото да бъде отстранено – разбирай: убито. С времето е постигнат този балансиран характер, който днес вече не виждаме и което може да коства живота на породата като цяло.
Кавказецът трябва да остане там, където има нужда от него като работник, защото е едно велико куче! Всеки си тежи на мястото.
