Има ли общо кинологията с любовта към кучето?

Неведнъж са възниквали спорове на тема „Предполага ли кинологията любов към кучето като такова“. При така директно зададения въпрос отговорът е бърз и обикновено утвърдителен:“Да, разбира се!“ Но дали се разбира?

Извън академичните зали, кинологията е хоби. Хобито по принцип задоволява различни потребности.

Някои запълват с него свободното си време, за други е начин да се приобщят към определена група, хобито може да се превърне в източник на доходи, хобито може да задоволява суетата, хобито може да запълва някаква празнота в живота ви…
Когато предметът на хобито е живо същество, обаче, нещата стоят различно. Има една граница, отвъд която хобито може да се превърне в доста неморално занимание.

Какво имам предвид?

Ще илюстрирам с един пример, от Москва, не защото у нас не изобилства от такива, а защото в случая е замесено едно име легенда в кинологията.

В далечната 1999 г. в Москва се провежда киноложки семинар за породата чау-чау. В семинара взима участие известният канадски експерт и развъдчик Пол Оденкирхен, собственик на развъдника „Ми Пао“, човек, занимаващ се с породата от 1957 г.

Предвид информационния глад за чау-чау, всички са крайно ощастливени от неговото присъствие и очакват с интерес отговорите на многочислените си въпроси. На г-н Оденкирхен събралите се кинолози гледат като на Бог, или почти като на Бог…Г-н Оденкирхен е удивен от факта, че руснаците отдават предпочитания на приземистия груб тип, докато целия свят днес развъждал друг тип – по-висок, със средни кости, с широка, но без бръчки муцуна, с чисти очи.

Своя поглед върху породата експертът изразил със следните думи:“ Моят тип са елегантните кучета и винаги ще давам предпочитание на този тип.“ В същото време в рекламната брошура на неговото „производство“ са намерили място кучета, за които трудно може да се каже, че са елегантни.

Явно е несъответствието между това, което той съветва руските си колеги да развъждат и това, което той самият предлага.

Експертът дава и интересни” съвети по отношение на къпането на кучетата: „Никой професионален развъждач не къпе кучето със специални кучешки шампоани, а с човешки висококачествени шампоани с балсам“.

Дори той къпел своите кучета с препарати за миене на съдове(!!!) и добавял минерални масла. Е, щом дори специалистите не използват широките гами на специално създадените шампоани, богато предлагани на пазара, сигурно това го правят любителите?

И ги къпел само преди изложба. А тези, които не представял на изложба си стояли немити 5-6 години. Подобни изявления от известен развъждач звучат най-малкото шокиращо.

И гвоздеят на програмата – експертът приспива всички свои кучета на възраст 8-9 години, независимо от техните заслуги, независимо здрави ли са или болни. Чуйте това!

„Вие можете да ме считате за убиец, но това не е така! Аз имам 40 кучета в развъдника си, болшинството, от които не виждам и съответно не привиквам към тях. Затова когато станат на 8-9 години те престават да ходят на изложби и да се размножават, т.е. когато остареят, и аз като развъждач вече нямам какво да правя с тях, приспивам ги и мястото им заемат по-млади. Поголовието в питомника трябва да се обновява, иначе няма да има прогрес“.

След стъписването от това откровение дошъл естественият въпрос – колко години живее чау-чау? Пак така откровено той отговорил, че една негова любима женска кучка живяла повече от 15 години.

Тогава се получава, че известният и уважаван в цял свят развъждач практически отнема половината живот на своите кучета.

За щастие, ние още не сме достигнали тези върхове на кинологията, за щастие повечето хора отглеждат кучета, защото ги обичат. И може би ахкайки пред чуждоземски кучета – стока бихме си помислили дали си струва.

Дали си струва да подражаваме на хора, които ни убеждават, че да се купира опашка е ужасна жестокост и в същото време убиват ненужните осемгодишни здрави кучета? Това е сигурно висша форма на хуманизъм и най-вече прогрес?

Дали си струва шампионската титла, дали си струват няколкото бръчки по носа в повече или по-голямата пачка при продажбата на кучилото?

Погледнете в очите на вашето куче – там са отговорите на всички въпроси.

Радостина Тонева

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още