Родена да побеждава вълците, които в стари времена плячкосвали из студените степи, днес руската хрътка вече носи етикета „сноб“.
Тя е била кучето символ на „Ла бел епок“ и любимец на Д’Анунцио. Любовта на Д’Анунцио към кучета е добре известна. Както литературният и частният живот на неизчерпаемия поет са били следени ту с възхищение, ту с присмех от неговите читатили, така и кучетата в дома му, в буржоазна и светска Италия от началото на 20-ти век, се появяват често в хрониките.
Привилегия
„За мене те са свърхестествени същества, привилегировани в изяществото, в чувствата и добротата. Когато се сближим с тях, когато ги галим с поглед, с жест, с глас, откриваме в тях нещо човешко – такова чудесно разбирателство, ставаме равни, почти си говорим. О-о, ако хората имаха тази преданост, това себеотрицание и признателност, колко по-добър би бил светът!“
Всъщност борзой е куче сърцато и въпреки малко лекомисления си и „денди“ вид, е храбро и неудържимо, когато брани стопанина си.
Историята: порода, предпочитана от руския цар Николай Романов и благородниците, използвана най-вече за лов на вълци в степта, борзой остава задълго заточена в източните земи, докато най-сетне, към края на 19-и век започва отглеждането й и в Западна Европа.
И тук, обаче, първоначално е приета основно като куче за благородници: кралица Виктория е била първата чужденка, успяла да се сдобие с няколко екземпляра.
Породата отбелязва неудържим успех не само в Англия, но и във Франция, Холандия и Германия. В Италия добива известност през периода на „Свободата“ като един от неговите символи.
Външен вид
Главата е дълга и тясна, фино изваяна, характерна е извивката на муцуната, непосредствено над носната гъба, която е винаги черна.
Ушите са легнали назад върху главата, поставени са високо и имат заострен връх, изправени са когато кучето е с повишено внимание.
Гръдният кош е тесен, но дълбок, гърбът е дъговидно извит към поясната област,
опашката наподобява ятаган, гъсто окосмена и дълга, но не е вълнеста, а по-скоро с едри къдри. Най-често срещаните цветове са бял и бял на петна (сиви, жълти, оранжеви и червеникави)
Съвместен живот
Набезите му на горд и яростен ловец днес вече са забравени, но все пак – ако на отдалечения хълм белите петна за вас са стадо овце, за хрътката ви може и да са вълци и тежко на стадото, ако не успеете да я задържите, преди да ги е видяла.
Много добре се приспособява към живот в апартамент, макар че идеалното за нея би била обширна градина. Във всеки случай, нуждае се от поводи за тичане: игра с други кучета, с които се разбира, тичане след топка или до велосипеда на стопанина си.
Още за борзой – Тук
Още хрътки –Тук
