Характеристики на породата Бяла швейцарска овчарка

Тази овчарка принадлежи на Първа породна група (FCI), валидният към момента стандарт е приет на 12.08.2011, вписана е под №347

Общ вид

Първото впечатление от White Shepherd е за здраво, подвижно, добре замускулено животно, бдително, изпълнено с живот, с желание за работа, интелигентно и уравновесено. Добре балансирано, с хармонично развити предна и задна част. Кучето е по-дълго отколкото високо, представя се с очертания от меки и плавни извивки повече отколкото да е заъглено. Изглежда солидно и едро, а не тънко и източено. Когато е в почивка и когато се движи прави впечатление на мускулест атлет – жив, пъргав и подвижен, без изглед на тромавост или флегматичност.

Идеалното куче се определя така: „излъчва благородство и аристократизъм“. Това е трудна за тълкуване дефиниция, но когато го погледнеш, впечатлението е ясно забележимо и непогрешимо. Второстепенните полови характеристики са ясно изразени и всяко животно прави определено впечатление на мъжественост или женственост, съобразно пола си.

Поведение / Темперамент: Жив и балансиран темперамент, радва се да е заето с много активности,  внимателно, с добра способност да бъде обучено. Приятелски настроено и дискретно. Високо ниво на социална адаптивност, лоялно и отдадено на неговия собственик. Никога не се страхува или агресира без провокация. Радостно, жизнено и лесно за обучение работно и спортно куче с възможности за всички кръгове на тренинг. Може да се адаптира и интегрира към всякакви социални събития и ситуации.

Пропорции: По-дълго отколкото високо, идеалната пропорция е 10 към 8,5. Идеалните височина и тегло: 63.5 см. в холката и приблизително 34-39 кг. за мъжки, за женски – 58.4 cм. и около 27-32 кг. Приемливото отклонение от височината е 3 cм. повече или по-малко. Леко по-едрите кучета не се оценяват като нестандартни, стига да е спазена пропорцията 10 към 8,5. (дължината e измерена от гръдната кост до издигнатото ръбче на таза). Движението е тръс.

Козината е непропусклива, с подкосъм, косъмът е със среден размер. Външният косъм трябва да бъде колкото е възможно по-гъст, прав и твърд до груб на пипане, като добре е прилегнал към тялото. Подкосъмът е тънък, къс и с фина текстура. Главата и ушите са покрити с гладка, до известна степен по-мека и къса козина, докато по-краката е доста по-твърда. По врата е по-дълга и твърда, има разлика и при мъжките и женските – при мъжките може да има по-дебели ресни. Не са определени като отделни разновидности, но има кучета с по-дълъг и по-къс косъм, като и двете вариации са приемливи.

Цвят: чисто бяло. Участъци, оцветени от много бледо кремаво до светло кафяво не се препоръчват и се приема като недостатък.

Пигментация на кожата: розово до тъмно сиво (черно със сиво-черно се предпочита и кожата на корема е по-тъмно оцветена). Розовата кожа е често срещана и, макар да не е дисквалифициращ порок, е по-малко желателна. Кожата е свободна, без гънки.

Носната гъба, устните и околоочните ръбове трябва да са абсолютно пигментирани в черно. По-тъмно пигментираните нокти са желателни, въпреки че светлите не са диквалифициращи. Възглавничките на лапите трябва да са черни. Недостатъчната пигментация е нежелателна и кучето губи изложбени качества, а розовеещи или точкувано пигментирани нос, клепачи и устни са сериозен дефект. Тоталната липса на пигмент в посочените по-горе области е индикация за възможен албинизъм или като албинизъм се дифинира синьо или розово око, което е дисквалифициращ порок и при двете породи – и при НОК и при Бялата швейцарска овчарка.

Глава: благородна, внушителна, с чисти линии, здрава, без да е грубо изсечена, но най-важно – солидна, суха, добре пропорционирана към тялото. При мъжките екземпляри е очевидно по-масива. Муцуната е здрава и дълга, със здраво стегнати устни, линията й е успоредна на линията на черепа. Погледната отпред, предната част е леко изпъкнала, като има леко очертано хлътване по средата. Челюстите са здрави и добре развити. Стопът е слабо маркиран, но добре видим.

Очите са средно големи, бадемовидни, леко скосени, на цвят кафяви до тъмно кафяви. Погледът е интелигентен и спокоен.

Ушите са по-скоро изострени, пропорционални на черепа, носи ги отворени напред и изправени. Идеалният вариант е когато са обърнати напред и мислените линии, спуснати към основата им да са паралелни и перпендикулярни на основата. Купирани или клепнали уши са дисквалифициращ порок.

Зъбите са 42: 20 на горната и 22 на долната челюст. Здрави, подредени в ножична захапка. Част от вътрешната повърхност на горния резец среща и покрива част от външната повърхност на долния резец. Покрити изцяло отгоре или отдолу резци (overshot или undershot jaw), както и изравнени резци не е желателно подреждане. За предпочитане е пълна зъбна формула, липсата на какъвто и да е зъб, освен първи премолар, е сериозен недостатък.

Вратът е със средна дължина, с идеална линия.

Тяло: силно, замускулено, добре изразена холка, не много широк гръб, гърдите са добре развити, коремът е леко повдигнат.

Опашка: има форма на сабя, добре окосмена по дължината си, при внимание я носи по-високо, но никога над гърба.

Крайници: силни, сухи, със средна дължина, лапите са овални, пръстите добре прибрани и сгънати.

Дисквалафициращи пороци

  • Агресивни или прекалено срамежливи кучета.
  • Всяко куче, което ясно показва физически или поведенчески аномалии, трябва да бъде дисквалифициран0.
  • Тревожност, страх от висока степен, агресивност поради тревожност – ненужна агресия, летаргично поведение.
  • Едно или две сини очи, изпъкнали очи.
  • Ентропия, ектропия
  • Прогнатизъм или еногнатизъм, изкривена уста.
  • Липса на пигментация по носа, устните и/или очните ръбове
  • Обща загуба на пигмент в кожата и възглавничките на лапите.
  • Албинизъм.

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

    Виж Още