Името му е Rags, в превод – дрипльо. Той е бездомно куче, оцеляващо по улиците на Париж по време на Първата световна война. Съдбата, обаче, му отредила друга мисия.
На 14 юли 1918 г. редник Джеймс Донован, американски войник, служeщ в 1-ва пехотна дивизия, се разхожда в Париж, когато се натъква на нещо, което прилича на купчина дрипи. Когато се доближава, купчината се раздвижва и го поглежда с очите на уморено гладно куче.
Не е документирано какво си казват, но кучето тръгва след него и влизат заедно във военната база.
Талисманът на Първа девизия
Донован, който е просрочил часовете отпуска в града, за да избегне наказанието си, казва на военната полиция, че усърдно е търсил по улиците на Париж техния талисман – Рагс. Тази стратегия проработва и той не си навлича проблеми, а Рагс наистина се превръща в талисман на дивизията.
„Дрипльото“ веднага става любимец на мъжете в отряда, помагайки им да се почувства поне малко човеци. Но скоро става очевидно, че Рагс е готов да им даде много повече.
Когато редник Донован е прехвърлен на фронтовата линия, той оставя Рагс в базата, за да е на по-сигурно място, но по-късно кучето го проследява до окопите и остава до него. Осъзнавайки колко добре се ориентира Рагс, Донован го учи да пренася съобщения между фронтовата линия и командването, когато телефонните линии не работят. Рагс бързо научава какво се иска от него и изпълнява с ентусиазъм и отговорно новите си задължения. Той е дребен и бърз – има по-голям шанс да избегне стрелбата и да премине през препятствия като дупки от снаряди и бодлива тел, докато доставят съобщенията.
Рагс, оказва се, има уникална способност да открива прекъсванията в телефонните линии, докато работят заедно с Донован, чиято задача е да поправя повредените от стрелкови огън проводници. Рагс маркира повреденото място, Донован го поправя и те бързо се прибират в окопа.
Рагс е много умно куче. В окопите, той вижда, че войниците падат на земята, когато чуят звука на минохвъргачка. Кучето започва да прави същото. Всъщност, остротата на неговия слух му дава възможност да ги предупреждава с тази своя реакция много преди да стане наистина опасно. Те внимателно следят неговите действия и му се доверяват – така той спасява живота на много войници с ранното предупреждение за взрив.
На 9 октомври 1918 г. германците предприемат газова атака. Рагс е с рани на краката, едното му око е засегнато, слухът е увреден и той е леко обгазен. Донован е по-тежко ранен и тежко обгазен. Рагс се възстановява сравнително бързо, но редник Донован трябва да бъде изпратен в болница във Форт Шеридан, Чикаго.
Знаейки колко важен е той за своя спасител Донован, приятелите му качват кучето тайно на кораба, за да е при тежко ранения си приятел.
Настаняват го в централната пожарна станция, дори му закачат бадж, който го идентифицира като Рагс от 1-ва дивизия. Ежедневно посещава Донован в болничната му стая. В началото на 1919 г. Донован умира, а Рагс остава да живее в пожарната. През 1920 г. намира дом завинаги с майор Реймънд Харденбърг, съпругата му и двете му дъщери. Семейството, като всяко семейство на военнослужещ, често сменя местоживеенето и Рагс става популярен във всяка база, където е изпратен майор Хардънбърг. Когато е разположен в Ню Йорк, военната преса публикува история за героичните действия на кучето по време на войната и скоро Парижкият дрипльо се превръща в обичана знаменитост. Той е награден с розети и медали, и дори участва във военни паради. През 1928 г. по повод 10-годишнината от края на войната, той марширува по Бродуей с войски от 1-ва дивизия.
През март 1936 г. Харденбърг съобщава на 1-ва дивизия, че героят е починал – смята се, че е на 20 години.
Един опърпан бездомник, той беше истинско военно куче- герой! Погребан е с военни почести.