От Иван Симеонов
Днес, 25.08.2013г. Български Питбул Клуб навършва една година от учредяването си. Въпреки че клубът имаше турбулентна фаза на развитие, засега той все още е клуб-бебе.
И, вместо да Ви излагам клубни резултати и статистики, реших да посветя статията по случай годишнината на най-малките – на децата.
С тази статия искам да поздравя всички, които успяват да съчетаят взаимното отглеждане на дете/деца и куче/кучета.
Поздравявам и всички клубни членове, всички приятели и всички любители на породата, която ни свързва.
Питбулите и децата
Защо питбулите толкова добре се разбират с децата?
Много хора твърдят, че това се дължи на защитния инстинкт спрямо по-малките/по-слабите. Собственици на женски кучета дори стигат още по-далеч и казват, че това се дължи на майчиния инстинкт. Както той, така и защитният инстинкт, съществуват и се проявяват, когато майки имат малки или когато възрастни кучета общуват с подрастващи. Но разбирателството с децата се обяснява по-скоро с начина на комуникиране.
Начинът, по който децата комуникират с кучетата, се различава от този на възрастните. Децата притежават умението да общуват по по-кучешки начин в сравнение с начина, по който порасналите вече деца го правят. Детският подход явно допада повече на питбулите и това обяснява защо кучетата търсят компанията на деца, дори понякога рискувайки да бъдат дърпани по ушите и за опашката.
Нека разгледаме какви са разликите в общуването.
Първо да се спрем на осъществяването на контакт между децата и питбулите. Честа причина за неадекватно поведение на кучето е когато човек, в стремежа си да го погали, се приведе над него. В такава ситуация кучето се чувства застрашено и може да реагира с агресия. При общуването на деца с кучета не се стига до тази заплашителна за кучето позиция, тъй като децата са на едно „ниво“с кучето
Освен че децата не се привеждат над кучетата, те най-често застават отстрани на кучето(с тайно плануваната цел да го гушнат при първата удобна възможност), говорейки му с детски глас.
Високата тоналност на детския говор, както и позицията отстрани на кучето също се харесват на четирикраките.
След като контактът вече е осъществен, идва ред и на докосването. Децата не се замислят за хигиената и често бъркат с ръка в устата на питбула, и това кучетата също много го обожават.
Ако към това прибавим и галенето странично по муцуната (не поучителното прихващане отгоре през муцуната, което кучетата прилагат като порицание!), милването отстрани по гръдния кош и една прегръдка, ни става ясно защо никое куче не може да устои на задаващия се малчуган.
След като разгледахме начина на контактуване и докосване, ще споменем и следващата допирна точка-почивката.
За разлика от вълците, които спят по единично (дори и в студените зими), кучетата обичат телесния контакт. Децата също обичат да се гушкат и, когато детето и кучето са изморени, те се привличат като разнополюсови магнити
А дали пък истината за сполучливото общуване между децата и кучетата не се крие във факта, че кучетата запазват известна инфантилност и завинаги остават на ниво „вълчи“ деца?
Без да претендирам за изчерпателност, исках да изложа някои от причините за това изумително приятелство, което цари между децата и кучетата, както и все пак да предупредя,
че питбулът, макар и заемащ ролята на член на семейството, си остава животно и децата НЕ ТРЯБВА да се оставят сами с кучето, без надзора на родителите.
Р. S. Статията важи не само за питбулите!
