Експертите, които изучават поведенческите разстройства при кучето са забелязали, че в изявата на тези проблеми неизбежно участват и различни сетива.
Сякаш вкусът е последното нещо, което би могло да има някакво отношение към психическото и респективно здравното състояние на кучето. Обаче реалността се оказва различна.
Кучетата, които живеят в състояние на постоянно напрежение, вечно ангажирани да надзирават бдително всичко и всички и да прихващат всеки сигнал за възможна опасност (терминът за това е свръхбдителност), проявяват различни признаци на разстройства.
Основно се изразяват в прекалена активност на онази част от нервната система, която контролира главните емоции (т.нар. симпатична нервна система), разширяването на зениците, напрегнатост на слуха.
Това лесно може да повлияе върху нормалните хранителни навици на кучето и следователно, върху усета на кучето за вкус.
Същото се случва при наличието на проблеми предизвикани от стрес при раздялата на кучето с човешкия му приятел, както и в условия на изолираност (клетки, боксове, изоставяне в градината или двора), когато е изключено изцяло от живота на семейството.
В много случаи кучето изпада в състояние на страхово напрежение, което потиска апетита му, и освен това пречи на използването на обонянието и вкуса за оценка на храната.
Както се случва при хората, така и при кучето, състоянията на психически дискомфорт могат да имат и обратен ефект: да изпадне в такова състояние, че да му е все едно какво яде, дори да не става за ядене. Както и да започне да пие много вода.
Ограниченият усет за вкус намалява физическото и психическото удоволствие изпитвани при ядене. Лесно можем да си го представим: спомнете си как всичко придобива вкус на …картон, когато сме с температура от простуда, например. И как ни се свива стомахът и не може да поеме нищо когато сме много притеснени по някакъв повод.
При кучетата това ограничение може да има за последица неудържима активност или истинско психическо разстройство (пространствено-времева дезориентираност).
Дадените примери спомагат да се разбере защо уравновесеността на един социализиран хищник като кучето, който се осланя извънредно много на естествените си качества, зависи и от онова сетиво, което изглежда най-маловажното – вкуса.
Без вкуса животът на нашия приятел би бил по-празен, труден и разочароващ.
