Акита янки и Акита ину

от Радостина Тонева

Объркването между акита от американски и акита от японски тип продължава до 1999 г., годината на признаването на голямото японско куче. Акита вече бе претърпял кръстоски с тоза ину и мастиф, които бяха застрашили неговата чистота и променили типичния му вид на шпиц.

През Втората световна война положението става още по-сериозно: полицията разпорежда да бъдат конфискувани всички кучета, за да се изработят от техните кожи дрехи за войниците.

Заради военни заслуги били пощадени само немските овчарски кучета и някои отглеждачи решили да кръстосат своите куче та с тях.

Така  към края на войната се откроили три различни типа акита: акита матаги, средни на ръст кучета, предназначени за лов на мечки, големи на ръст акита за борба и акита – немски овчарки.

В частност едно куче от линията Дева на име Конгоно, радващо се на голяма популярност, а заедно с него – многобройните кучета от същата линия, плод на кръстоски с немски овчарски кучета и мастифи, последвали американските войници в САЩ.

Те били харесани веднага и мнозина любители се заели с отглеждането им.През 1956 г. бил вече основан Американския Акита Клуб, а през 1972 г – Американският Кенел Клуб признал породата.

Поради липса на взаимно признаване на педигрито между американции японци, развъдното дело в Щатите се отдалечавало все повече от това в Япония и американските акити ставали все по-различни от онези в родната им страна.

Привнесената не-акита кръв променила не само външния вид, но и характера: японският акита е типичен шпиц, независим, първобитен, изграждането му е много малко повлияно от човека.

Голямото японско куче, напротив, е придобило способността за дресура, типична за немското овчарско куче.

следва: Съпоставяне на стандартите

 

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още