Осиновяването на стари кучета има своите предимства.

от Радостина Тонева

Ще ви разкажем  за едно семейство, което има неписаното правило да осиновява само стари кучета.

Ето какво разказва г-жа Чери Мичъл. „Кучетата, които идват в нашия дом обикновено са над 10 години. Те стават наши поради факта, че са престоявали дълго в приютите и поради своята възраст са абсолютно „обезценени“ за евентуални нови собственици, тъй като са стари.

Хората вземат обикновено малки кученца и това е разбираемо особено за семейства, където има малки деца. Вероятността от загуба на новия приятел винаги е много по-малка в близките години.

Но осиновяването на стари кучета има своите предимства.

Най-общо казано старато куче има по-малко поведенчески проблеми. Причините, заради които едно куче остава без дом могат да са най-различни: когато стопаните са много възрастни, или пък семейството е принудително разделено с любимото животно поради различни домашни обстоятелства – развод, тежки заболявания, претовареност или каквото и да е друго.

За разлика от бебетата, старите кучета са обикновено с домашно възпитание и отдавна са преминали бебешкия разрушителен период. Те биха могли да бъдат оставяни сами в къщи за по-дълъг период от време отколкото в бебешката им възраст, което ги прави идеален избор за едно работещо семейство.

Скрити таланти

В приютите  има хиляди кучета, които са изоставени и очакват да намерят своя нов дом. Обикновено има доброволчески групи, които полагат грижи  за кучетата, доколкото това им е позволено,  и могат да дадат изчерпателна информация,  за всяко едно животно – навици, нрав, приблизителна възраст, причина за попадането му в приюта и т.н.

Малките кученца по-лесно си намират стопани, тъй като са много затрогващи, но пък старите могат да донесат много скрити дарби в новия си дом и са не по-малко пленителни.

„Един от нашите стари приятели Тоби ни изненада още първата сутрин, когато донесе пощата от входната врата и я остави в скута ми.

Неговият предшестевник Джуниър пък не иска да влезе в къщи или в стая без да му е казано, че може да го направи. Както се разбра по-късно, по-голямата част от живота си той е живял в ресторант, където, естествено, кухнята и салона за хранене са били забранена територия за него.

Следователно Джуниър никога не е прекрачвал прага без разрешение. В началото нещастното куче стоеше стоически навън на дъжда пред вратата, докато разберем коя е думата, която ще го накара да се подслони вкъщи.

Бамби, нашата 17 годишна мелезка ни спечели с един трик, който бе отработила до перфекност в миналото си. Представете си нашето удивление, когато я видяхме да преодолява заграждение високо 2,4 метра с лекотата на Супермен!

Въпреки факта, че сега нашата градина прилича на затвор със строг режим на охрана, нямаше сила да я спре. И признавам, тази черта в характера й аз не можах да коригирам. Тя се стремеше да излезе навън и бе готова да живее навън като дива и ме държеше винаги нащрек.

Това може би обяснява как това добро куче е било осиновявано в 6 различни семейства и никое от тях не е могло да я задържи повече от 24 часа.

Правя това уточнение, за да подчертая, че не всички стари кучета са лесно приспособими в нов дом. За известно време ние имахме Бамби, тя ни показа много фантастични свои черти, които ние не намерихме у никое друго куче.

И накрая ние приехме, че тя е изоставена от Марсианците при някоя от техните обиколки на Земята – защото тя определено не беше от тази планета.

Аз съм сигурна – Бамби е уникална.“

Старите кучета са добър избор не само за работещи хора, но също са чудесна компания за стари хора.

Те обикновено нямат голяма нужда от дълги разходки или упражнения. Една градина е достатъчна, за да са щастливи. Разбира се, вероятността да имате здравни проблеми с едно възрастно куче са много повече отколкото при младото.

Ако вие осиновите едно 8-годишно куче например, няма причина то да не изживее добре своята старост. Но е възможно времето, което ще прекарате заедно да е твърде ограничено.

„Приятелите ни ни считат за луди и ни питат как издържаме това мъчително разделяне. Отговорът е прост – ние се чувстваме добре, давайки им в последните им месеци или години от техния живот много любов и те се чувстват обичани и част от семейство. Това е достатъчно да ни накара да се чувстваме комфортно, въпреки че те си отиват скоро от нас!“

 

 

 

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още