Леко изненадан от нашия интерес за интервю в едно кучешко списание, но без колебания: Да, давай въпросчетата! (този път лека изненада от наша страна)….
Защото има едни много известни хора с кучета, които те ползват като PR за доказателство за човещината им, която не се прокрадва иначе отникъде; има много известни кучета с неизвестни хора, които са заложили цялата си стойност на победите на кучето в ринга…
И има просто едни хора, чийто контакт с кучето е философията, която ние проповядваме. И Буги сега е тук с нас именно по тази причина.( цялото интервю е публикувано в бр. 149 на МПК)
Откога си в кучкарските среди?
Б.:Отглеждам кучета от 80-те години, не бих казал, че съм в кучкарските, моторджийските, музикантските или каквито и да било среди. Просто съм единак.
Поддържам контакти с много тесен кръг от хора във всички изброени по-горе кръгове. Трябва да призная обаче, че покрай кучетата се запознах с изключително приятни и ценни хора.
Дори само това да бях спечелил, пак щях да съм облагодетелстван от тази дружба. Защото отношенията с едно куче са преди всичко дружба.
Всеки има своя причина да има куче или да обича куче – каква е твоята?
Б.: За мен по-скоро трябва да се търси причината защо някой не обича кучетата, или пък защо не иска да си има.
Огромен брой хора биха желали да отглеждат домашен любимец, но просто нямат условия за това, има и други на които не им достига смелост да поемат такава отговорност, за съжаление, обаче, има и доста безотговорни хора с кучета.
Заради такива се заражда и отрицателно отношение към кучетата и стопаните им изобщо.
На какво според теб се основава тази връзка?
Б.:Ако проверим колко вида човешки характери има според психолозите и колко породи кучета съществуват, ще се убедим, че при четириногите разнообразието е доста по-голямо, така че за всеки може да се намери подходящ приятел.
Връзката е двустранна. Няма начин да не съществува порода с нужните показатели, която да достави радост на всеки според неговия вкус, изисквания и разбирания.
Доколко е вярно, според теб, че избора на порода определя характер/философия на собственика на тази порода?
Б.:Всеки избира домашен любимец, според своите нужди, цели и желания. Мисля, че кучето и стопанина трябва да си подхождат, аз например не се виждам с болонка, но това съвсем не ми дава право да се отнасям с неуважение както към породата, така и към нейните стопани.
По-добре 100 кг. културист с болонка, отколкото 45 кг. комплексар с пит бул. Кучето е като ножа, не е лошо или добро, с нож можеш да отрежеш хляб на гладния, а можеш и да го прободеш. Едно куче може да спаси 14 г. момиче от изнасилване, може и да разкъса възрастна жена, и то като ножа се управлява от стопанина си.
Ти след Рей си избра дого, хареса ти че е бяло ли?
Б.:Боксерът, който имах беше великолепен екземпляр, не бих гледал друго куче от тази порода, защото винаги ще го сравнявам с Рей, и се боя че няма да издържи сравнението.
Харесвам Дого Аржентино много отдавна, откривам прилики в характера на боксера и догото и намирам привлекателно предизвикателство в това да докажа, че догото може да бъде прекрасен компаньон, любимец и приятел.
Като човек, който управлява мотоциклет с мощност 150 к.с. обичам по-силни и по-изявени личности, всичките ми приятели са такива, а кучето за мене е приятел.
Как ще определиш кратичко новия закон за любимците и етажната собственост?
Б.:Посветих му цяло предаване, в сутрешния блок на Z-Rock, като цитирах не веднъж вашето списание. Сега се гушкам с гаджетата по градинките и съм затворил аквариумните си рибки в консерви, защото не знам дали съседите ще ги одобрят.
Парчето, което Рей обичаше най много?
Б.: В къщи се слуша преди всичко рок и блус, по-рядко джаз и класика. Само при произнасянето на репликата: „Къде са чалгарите?“
Рей започваше да изглежда зловещо, макар, че никога не е насъскван и не е нападал човек. Но по отношение на музиката съм безкомпромисен. Такова куче съм, че чак вашето списание се заинтересува от мен.
