Ролята на кучето в обредите на прабългарското езичество

куче митове и легенди

Част II

от  Тодор Чобанов

(Първата част можете да прочетете Тук )

Особено интересен е откритият през 1989 г. в местността Кайлъка, Плевен, гроб в двукамерна пещ за вар, включващ скелетите на шест или седем кучета (Ваклинова 1989:129-142).

В гроба има и два човешки скелета, единият от които на момче на около 12-14 г. в позиция “хокер” със северна ориентация.

Индивидът е европеид с монголоидни белези, със силна кръгова деформация на черепа. Около него са подредени костите от кучета – части от куче под гръдния кош, три цели скелета и части от два други до гърба, цял скелет до стъпалата.

На база на откритата в него коланна гарнитура, гробът се датира във втората половина на VІ – началото на VІІ век и се свързва с ранното присъствие на българи (Ваклинова 1989:135-138, Рашев 2007:173-174).

Паралел на разгледаните дотук примери се явява една голяма група погребения в Средна Азия и съседните територии, съдържащи кучешки черепи или скелети на кучета, погребани с хора или дори самостоятелно (Литвински 1984:161-169).

Като най-ранен е сочен могилен гроб от Хорезъм, датиран в ср. на І хил. пр. Хр., в който са открити три кучешки черепа, подредени под ъгъл един спрямо друг, с несъмнено ритуално предназначение (Воробьева 1973:85,213).

В могила 9 на некропола Карагай-булак в Чуйската долина се разкрива следната ситуация: човешкото погребение в изкопа е ограбено, а по-късно в съоръжението е оформен подбив, в който е разположено куче. След това на по-горно ниво са разположени още две кучешки погребения (Абетеков:59-61, рис 1-2).

Откривателят определя съоръжението като “пост-скитско” и заключава, че “аналогични погребения сред паметниците на номадското население в Киргизия и Казахстан не са известни…може да се предположи, че този обичай се свързва с религиозните представи на жителите на Карагай-Булак…произлизащ от ритуалите на зороастризма”. (Абетеков:59-61).

Статуетка на куче

Със зороастрийските традиции Литвински и Седов свързват цяла серия от находки на кучешки челюсти, поставяни понякога в паници и често в съседство с осуарии (Литвински 1984:162), както и самостоятелните кучешки погребения – скелети и очистени кости – като това в една от могилите на некропола на градището Кургантепе – Самаркандски Согд (Литвински 1984:162).

Отвъд пределите на Средна Азия обичаят да се погребват кучета със стопанина им е налице в скитските погребения от долното и средно течение на р. Днепър, в Крим и на Таманския полуостров.

Интересно е погребението с три кучета от некропола в Скитски Неапол (Шулц 1953:63-67). Подобни практики са налице и при сарматските, савроматските и аланските погребални комплекси (Литвински 1984:162).

На сн. статуетка на куче в Националния музей на Иран

Изображенията на кучета от стели, свързвани с аланите, се определят от В.Кузнецов като магически, изпълняващи охранителни функции и гарантиращи покоя на погребаните (Кузнецов 1962:53).

Връзката на кучето с хтоничните сили е концептуализирана в детайли във всички митологични комплекси на индо-европейските народи.

Тук ще се спрем само на най-интересните примери, като този за двете четириоки кучета на бог Яма, похитители на живота, които бродят сред живите и проправят пътя на мъртвите към царството на бога на смъртта (Ригведа: Х, 14,12).

Кучето, на скито-сарматски език kuti, на български куче, диалектна руска форма кутя, умалително кутенок (ОИЯ:294) заема централно място във вярванията на иранските народи и играе ключова роля в обрядностите на зороастризма.

Въпросите около ролята на кучето са развити основно в “[Закона] даден против девите”- “Видевдат”, който е неразделна част от текстовете на Авеста и представлява в голямата си част сбор от практически жречески предписания, които трябва да се следват, един вид зороастрийски требник.

Във Видевдат 19.30 се казва, че две кучета седят на моста, водещ към рая – Чинват, заедно с небесния ангел, посрещащ душите на праведните, а в 13.9 същите тези кучета са наречени “защитниците на моста” (spâna pəšu.pâna).

В запазените пехлевийски коментари към “Видевдат” в тази връзка се говори за “…кучетата, които охраняват земните области и другите, които охраняват четиринадесетте небесни области” (Darmesteter, цит.по Литвински 1984:165).

В “Бундахишна” 30,1,1 (първотворение), пехлевийски текст, преразказващ космогонични и космологични текстове от Авеста, в също се казва, че в началото на моста Чинват стоят на стража двойка свръхестествени кучета (съгласно Boyce:CAIS).

(продължава)

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още