Психология на кучето

 

 Стресът

 

зооинж.  Николай Атанасов

 

В своите многостранни взаимодействия с околната среда организмът на кучето е подложен на многобройни въздействия, които са различни по качество и интензивност. Слабите дразнители могат да предизвикат локален отговор. Дразнителите, които са по-силни или продължителни предизвикват в организма специфична реакция, която се отразява на редица органи и системи.

 

 

Естественото протичане на поведението може да бъде нарушено в следните случаи:

 

Първи случай: кучето се опитва да осъществи конкретно действие, но се сблъсква с нещо, което го спира. Тогава, когато става дума за затрудняване само на един стремеж, говорим за препятствие.

 

Вторият случай: в кучето се активират два несъвместими стремежа, противопоставени помежду си. Такава ситуация се определя като конфликт. Конфликтът може да бъде разделен на три основни типа:

1. “Приближаване-приближаване”, когато двата стремежа са насочени към различни цели.

2. “Избягване-избягване”, когато се наблюдава едновременно избягване на двата стремежа. Ситуацията “избягване-избягване” е нестабилна.

3. “Приближаване-избягване”, когато в кучето се проявява стремеж за приближаване към обекта и същевременно – избягване от него.

 

Ситуацията “приближаване-избягване” е широко разпространена.

 

Тя може да бъде наблюдавана по време на ухажване. Първоначално кучето стои нащрек спрямо сексуалния партньор независимо, че той го привлича полово. По време на ситуацията “приближаване-избягване” кучето ту се приближава към обекта, ту го избягва. Поведение, което се състои от отделни компоненти на несъвместими стремежи, се нарича “компромисно поведение”. Измененията, които настъпват в организма под влияние на конфликтната ситуация се определят като “стрес”. Терминът е употребен за пръв път в медицината от канадския изследовател Selye (1936).

 

Едно от определенията на думата “стрес” е “състояние, явяващо се причина за дискомфорт с разтройство на тялото и ума, предизвикващо вълнение, безпокойство, тревога”. В друго определение под “стрес” се разбира “силата, стремяща се да изкара дадена биологична система от равновесие, да наруши нейната хомеостаза”. Трето определение за “стрес” е “специфичното реактивно състояние на организма, което настъпва под влияние на вредни въздействия”. Според Selye под “стрес” се разбира “възникването в организма на реакция на общ адаптивен синдром – комплекс от неспецифични изменения, възникващи под въздействието на външни дразнители (стресори) за защита на организма”.

 

 

Формирането на стресово състояние преминава през три стадия:

1. Мобилизация на защитните сили на организма;

2. Равновесие на ново, по-високо ниво;

3. Изтощаване.

 

Когато стресът е умерен, се наблюдава активиране на вегетативната нервна система, която инервира вътрешните органи и гладката мускулатура. Чрез нея се инервират надбъбречните жлези (gll. suprarenales), съставени от два слоя – външен (кора) и вътрешен (сърцевина), които са напълно самостоятелни жлези с различен произход и различни функции. Стимулирането на сърцевината чрез вегетативната нервна система предизвиква отделянето на адреналин.

 

Под негово влияние настъпват редица процеси в организма: повишава се обмяната на газовете и се засилват окислителните процеси; в черния дроб се ускорява разпадането на гликогена до гликоза; гликогена в мускулите се разпада до млечна киселина; сърдечната дейност се усилва, повишава се възбудимостта и проводимостта на сърдечния мускул, разширяват се коронарните съдове на сърцето, както и съдовете на напречнонабраздената мускулатура; стесняват се малките артерии и артериоли в кожата и коремните органи; разпускат се гладките мускули на бронхите, стомаха, червата, на пикочния и жлъчния мехур; разширяват се зениците, космената покривка настръхва; повишава се възбудимостта на мозъчната кора, задръжните процеси отслабват.

 

При кратки конфликтни ситуации се осъществява бързо “изстрелване” на адреналин, след което отделянето му постепенно отслабва. Адреналинът стимулира образуването на адренокортикотропен хормон в аденохипофизата.

 

Другият хормон, продукт на сърцевината е норадреналина. Действието му е сходно с това на адреналина, но в някои случаи има разлика. Влияе много по-слабо върху сърцето, като в същото време стеснява кръвоносните съдове във всички части на тялото, включително и напречнонабраздената мускулатура. Подобно на адреналина разширява коронарните съдове на сърцето. Разхлабва гладката мускулатура, но по-слабо разширява зениците и почти не влияе върху въглехидратната обмяна.

 

Центърът за регулиране на адреналина и норадреналина се намира в гръбначния мозък. По-висшите нива на регулация са в мозъчната кора, в хипоталамуса, в продълговатия мозък.

(следва)