Породи, Средноазиатска овчарка

 Представяне на породата. Особености на поведението

 

 От гледна точка на зрителя, породата е измислена от мързеливец.Че как иначе – за овчаря в Средна Азия, неговото куче се нуждае от минимум внимание, минимум хранене, минимум (практически без) дресировка и максимум работа. Даже и в градски условия, тези кучета са без претенции и не афишират особена нужда от внимание. Еднократно хранене на ден с порция, достатъчна за сетер, напълно удовлетворяват възрастно мъжко куче от тази порода. А спокойните разходки пеша, без подсвирквания и апортировки напълно устройват почти всеки собственик на Средноазиатска овчарка. Даже в тесния апартамент кучето предпочита спокойно да лежи в някой ъгъл пред непрестанното, суетливо придвижване от стая в стая.Лаенето без причина за тази порода е немислим.

 

Това, което имаме и съзерцаваме определяме така: 

 

Кучетата от тази порода са творение и мъдростта на Изтока.

 

 

Другите”култивирани” породи са се създавали скоротечно, после бързо са се “преправяли”, изчезвайки или трансформирайки се в нещо противоположно. Средноазиатската овчарка като порода е формирана векове. За овчаря кучето е било най-ценното, което има. То е неговият приятел, споделящ самотата, то е неговият партньор, способен да му спаси живота и репутацията на стопанин в неравен бой с хищниците. Неговото куче е въплъщение на мечтата му и носещо духовност, обладаващо характер и идеално подхождащо на своя стопанин. Само източната мъдрост, със своето дълбоко и търпеливо течение на мислите, би могла да създаде такова животно като Средноазиатската овчарка. Обяснението на подобна уникалност е в начина на живот на тези кучета при стадата и в селищата на Средна Азия.

 

 

Вероятно много хора ще се удивят от факта, че представителите на тази порода са почитатели на “нощния живот”. Това въобще не значи, че през деня само спят, но пикът на психическа и физическа активност идва с настъпването на мрака. Тъй като работата на кучето при стадото основно се заключава в охраната му от хищници, при това такива сериозни като вълк, чакал, хиена, дива котка, а това основно са нощни животни, то средноазиатската овчарка по неволя за толкова векове се приспособява към такъв режим на работа. По тази причина, даже кучетата, които се държат в градски условия са особено бодри и енергични вечерно и нощно време, което ги прави идеални пазачи в дворовете. Това, разбира се, трябва да накара собствениците им да се замислят за удоволствието, което ще доставят на любимците си, ако дългата разходка пеша е вечер, по късно.

 

Не по- малко уникално е качеството на тази порода да се храни символично.

 

Обемът на всекидневната храна е изключително малък, а менюто толкова разнообразно. В естествените условия в него влизат презрели дини и пъпеши и дребен дивеч, хванат по “котешки” начин – не с дълго преследване, а с търпеливо изчакване, насекоми, екскременти на овце и камили, които в по-голямата си степен се явяват не храна, а груба целулозна маса, толкова необходима за представителите на мастифоидите. Начинът им на ловуване е подсказан не от липсата на възможности за бърз кариер – в това са великолепни. Просто вековете съвместна работа са селекционирали порода изключително икономична в движенията. Нищо излишно като движение, никаква енергия повече от необходимото – това е правилото, помогнало на породата да оцелява като се храни малко, да смила практически всичко и да извлича максимума от това, което поглъща. При това са способни в техния характерен тръс, с великолепни леки и широки крачки да изминават дневно разстояния по 40 км и повече. Нещо повече – характерен е взривния им галоп на къси дистанции, скоростта на който се доближава до тази на хрътки при нужда.

В родината им, спектърът на използуване на тези кучета е твърде разнообразен. Малко хора знаят, че в недалечното минало, децата живеещи в малките селища на Средна Азаия са ходили на училище, яздейки такива кучета. И това е било не заради каприза на децата или слабоумие на родителите. Голямото количество отровни змии и насекоми са опасност за живота на всяко дете. И само големият, възмъжал представител на породата е способен грижливо и безопасно да отведе детето до училище, да изчака завършването на уроците и след това с чувството на огромна значимост и любов да достави своя малък жокей цял и съхранен в къщи.

Неволно възниква въпросът:  “Какви следва да са ръстът и теглото на кучето, за да може да носи 7-8 годишно дете до училище и обратно на разстояния по 10 км и повече?”

Отговорът – 70 до 90 см в холката, тегло над 60 кг. Такъв ръст и тегло са необходими на кучето не само за “превоз на пътници”.

 

На първо място Средноазиатската овчарка е вълкодав!

 

И способите за борба с хищниците при нея са по различни от тези с вълка. Вълкът е по-динамичен, хитър и обладава едно много опасно оръжие – т.н. “кучешки зъби”, способни да разрежат овца като със сабя. Средноазиатската овчарка не е толкова способна като него, но е задължена да се разправи с противника си за броени секунди, иначе вероятността жертвата да е тя е твърде голяма. Именно в такава ситуация й помагат смелостта, мощта, по голямото тегло и ръст , силата и високия праг на чувствителност към болка. Особеностите на охрана и борба в изпълнение на задачите на тази порода трябва да се имат предвид при преминаването на модерните сега тестове за охрана с нападение на човека. Прогонвайки похитителя, средноазиатецът на първо място се грижи да подбере овцете и агнетата и само в краен случай да травмира нападателя.

 

Обучавайки ги целево на атака към човек, правейки ги по-зли към всичко обкръжаващо ги, само рушим психиката на тази уникална порода, която дълги векове е формирана да пази и охранява, а не да убива хора.

Уникалното им качество да работят до неутрализация на противника, без да стигат до крайности е социално, обществено приемливо. Всъщност второто по важност тяхно качество, след способността да прогонват или убиват, ако се наложи, хищници е т.н. лоялно отношение към домашните животни и хора на територията им. Колкото и да е гладно, кучето никога не би нападнало овца или агне, за да се нахрани. Това огромно великодушие граничи с неописуемата жестокост, с която азиатецът се разправя с хищник. Глупавото малко домашно котенце през деня спокойно може да лочи мляко от купата на дремещия до него огромен вълкодав и същия през нощта за части от секундата с мълниеносно движение на челюстите е в състояние да пречупи гръбнака на огромна дива котка. Наследените способности да се различава дивото от домашното са толкова силни, че даже малко куче от породата расло сред стъкло и бетон, изследвайки мириса на предложената му кожа или екскременти на диво животно ще се озъби с такава гримаса, че от иронията ви и следа няма да остане.

 

Всъщност средноазиатската овчарка не “пасе” стадото.

 

При наличие на овчар и водещ козел, кучето само ходи до стадото, като преграда между него и “опасните участъци”. Вероятно това е причината дори кучета, живеещи в градовете да се стараят винаги да “съберат” животните и “техните” хора на едно място при всеки удобен случай.

 

(продължава)

По материали от архивния  фонд на питомник Мартен. Публикации и изследвания на Мичко Елена Николаевна, Москва и Николай Демидов, Санкт-Петербург. Обработка на материалите и допълнения – Николай Събев.

 

За средноазитската овчарка има доста публикации в списанието. Можете да намерите чрез търсачката на сайта или ето линк:

http://mpkucheto.com/?s=%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE+%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%BE%D0%B2%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0&submit=Submit+Query