Перфектната порода

 

 

Анатомични размисли

от Иван Симеонов

 

Можем ли да твърдим, че перфектната порода куче е създадена? Правилният отговор може би е „да“, но зависи от гледната точка.

 

Търсейки перфектната порода може би  по-скоро трябва да се търси универсалната порода. Предназначението и разпространението на отделните породи е довело до твърде различен външен вид на кучето. Породи, отглеждани при сурови климатични условия имат съответната космена покривка, предпазваща ги от студ с пухкав подкосъм, задържащ топлината и водоотблъскващ покривен слой. Обратно, в райони с високи температури косъма е къс, гладък, прилежащ, не позволяващ около тялото да се задържа въздух. Развитието на много породи е специфично свързано с лов на определен вид дивеч, което е довело до разлика в анатомията на различните породи. Тези разлики са описани в почти всяка киноложка книга, затова няма да бъдат представени подробно.

В тази статия ще търсим приликите между породите, които правят едно куче по-универсално или казано с други думи по-близо до перфектното.

Кои характеристики  можем да наречем перфектни, за да търсим перфектната порода? Това са характеристиките, притежавани от дивия роднина на кучето, вълка.

 

Да започнем с формата на главата

 

 

Според пропорцията  дължина на муцуната  – дължина на горната част на главата  различаваме три вида:

брахицефална форма (муцуната е по-къса),

мезоцефална (муцуната е дълга колкото горната част)

 доликоцефална (муцуната е по-дълга).

 

Според тези съотношения перфектната порода трябва да е с мезоцефална глава.

 

 

клещовидна захапка, обратна захапка куче

Разглеждайки главата, идва ред и на захапката, при която идеалният вариант е ножицовидната.

Тя позволява на кучето да използва предните си зъби като фина пинцета при оглозгването на кости, докато при обратната и задната (задна, защото кучешките зъби на долната челюст са разположени зад тези на горната, виж 6) това е невъзможно.

 

От всички аномалии задната захапка е най-нежеланата, последвана от обратната. Клещовидната не е голям недъг, но при стандартизираните породи се посочва често като нежелан белег.

 

Височината при холката също е много различна дори и при кучета от една и съща порода, затова за всяка

порода има диапазон, в който височина може да варира.

 

За универсално куче за идеалната височина при холката може да се приеме 60-70см.

Друга анатомична особеност е височината на задницата, тя трябва да е малко над тази при холката (3).

При ниски, късокраки породи предназначени за подземен лов, гръдният кош често е по-ниско поставен от желаното.

Кучето ще разполага с добър обем на дробовете, ако гръдният кош стига до нивото на лакътната става (4). Започвайки от главата, стигнахме до опашката.

 

 

При нея също намираме разлики. При много породи навитата форма на опашката се смята за „белег за чистопородност“, което нерядко е свързано със здравословни проблеми, тъй като за да се получи навита опашка, прешлените трябва да са завъртяни около оста си, а когато това завъртане започне много високо то засяга не само основата на опашката, но води и до изкривявания на гръбначния стълб. Перфектната опашка не е навита на кравай (5).

 

Темата позволява да се впуснем в много подробности и детайли,

но всеки има собствена представа как да изглежда неговата перфектна порода.

 

 

Моята е Дого Аржентино с цвят на кафяв Доберман и козина на Барак.