Какво бъдеще имат породите за защита?

 

 

Кучето за лична защита не може да бъде притежавано от всеки. Изграждането на едно коректно взаимоотношение между господар и куче никога не е било и няма да бъде достъпно за всеки.

 

Защитата има два аспекта – защита инстинктивна и защита по команда.

 

 

В първия случай се изявява бързата реакция на кучето спрямо онзи, който по явен начин заплашва господаря му, докато вторият  предполага наличие на определена степен на обученост и отличен синхрон между водач и куче в момент, в който последното трябва да нападне лице безобидно на вид в неговите очи, но всъщност заплашващо господаря му.

 

 

Да поговорим за втория аспект

 

На подобна реакция кучето следва да бъде обучено от самия стопанин. Тази много деликатна задача не бива да се предоставя другиму, колкото и висококвалифициран да е той. Но при всички случаи е препоръчително, да не кажем задължително, да се ползват указанията на квалифициран кинолог.

 

Хората винаги са се интересували от кучета за защита, макар и с доста чувствителни разлики относно избора на порода. Дори не винаги защото имат нужда от защита, а защото представтелите на тези породи са представата им за куче избощо. Но ако се върнем назад в близкото минало ще забележим различни тенденции. 

Интересът на публиката  биваше насочван към различни породи и доведе със себе си вреди, които се конкретизират с цялата си сериозност днес. Крайният израз бе безпрецедентното намаляване на числеността на екземплярите от тези породи.

 

Мотивите

 

Да се опитаме да направим анализ на мотивите, довели до генералния спад на интереса към тези породи. Не можем да пренебрегнем епохалния протест, преживян в края на 60-те години, последица от културния спад, при който липсата на конкретни опорни точки предизвика екзестенциална неуравновесеност, винаги вещаеща социално напрежение….

 

 

Последваха многобройни отрицателни изяви като изостряне на терористичните и престъпни деяния на различни равнища. Безброй грабежи и отвличания на хора създадоха лесно разбираема колективна психоза. Това накара мнозина да потърсят сигурност в притежанието на куче за защита. Някои от тези хора – нека си го кажем откровено – нямаха какво повече да защитават, освен глада си и държаха голямо куче повече за показност, отколкото от необходимост. Като сложим настрана непосредствените последици, наред с професионално подготвените развъждачи, умеещи да поддържат строга морфологично-характерологична селекция, изникнаха и други, привлечени само от миража за една лесна и бърза печалба.

 

(продължава)