Дого канарио срещу кане корсо

Не на ринга за битки, естествено, търсим връзката и различията мужду тях.

 

Тези две кучета излязоха на киноложката сцена неотдавна, макар да са с  древен произход. Признат официално през 1997 година кане корсо вече е извоювал своето място сред широката публика, която търси едно спортно куче с неголеми размери.

 

Признат официално през 2001 година догът от Канарските острови има сходни размери и притежава същите качества на добър спортист. Двете кучета са твърде сходни по отношение на ръст и морфология, която все повече се харесва на публиката, търсеща не много импозантни кучета за дома, но динамични, яки и с които е възможно да се практикуват различни активни спортове, което е във възможностите на представителите и на двете породи. Имената им след признаването са променени. Преди това кане корсо е известно като дворно италианско куче, а дого канарио е известно повече като перо де преса канарио или още куче за задържане, дог от Канарските острови (едно име което те кара да мечтаеш). Малко преди признаването на породата, докато все още се нарича Преса канарио и в периода, в който твърде много се говореше за опасните кучета, думата “pressa” (задържане) създаваше една бъркотия с намека за опасно поведение. По-голяма стойност явно му дава името на чаровния остров, от който произлиза.

Пазач на ферми, ловец на едър дивеч, или придружител на стада: това са били способностите, по които са оценявали кане корсо. Канарио е по-известен като куче за лов на същите животни, но също и със съдбата си на куче за битки.

 

Единият хапе, другият – не.

 

При дого канарио носенето на намордник е задължително! Подходът към тези кучета при възпитанието по време на растежа трябва да е много внимателен и методичен, да не се насилват в никакъв случай. Добре е през периода на израстването да не се натоварват с тренировки през студените дни, защото могат да се появят проблеми със сухожилията. Както всички добри атлети, една малка загрявка преди натоварване е задължителна. Бидейки активни кучета и на единия и на другия аджилити много им приляга. Те са гъвкави, послушни и препятствията не представляват никакъв проблем за тях. Дого канарио може да се използва с успех при дисциплини като “Послушание”, търсене в развалини, следене. Тези добри пазачи са лоши срещу непознати и много бдителни и е ясно защо са склонни към недоверчивост и раздразнителност: те са силно привързани към семейната клетка. Когато трябва да преодолеят гордостта си те са твърде сантиментални. Кане корсо има една дължина аванс пред дого канарио що се отнася до признаването му.

 

Различия

Опашката е добър признак за различаването им. Има една малка цветова отпечатка върху гъбата, която може да ви помогне да различите кане от дого канарио. Ако я няма, погледнете стопа – при кане корсо той е по-ясно изразен. При дого канарио дъвкателните мускули на долната челюст са по-силно развити.

 

Свързани ли са? Тяхното възпитание отговаря на едни и същи подходи, които не са по-различни по принцип от тези при другите породи: нормална социализация на малкото кученце, за да може да изпълни задълженията си. Възпитателят просто и ясно трябва да постави забраните, да изясни условията за освобождаване от забрана и т.н. От гледна точка на поддържането също няма различия: къса козина изискваща поддържане, като всички касъкосмести, редовно изчеткване на мъртвите косми в периода на сменянето и всичко както обикновено. Те си приличат Козина: тази на кане корсо е къса, лъскава и много гъста, с тънък подкосъм. При дого канарио косъмът също е къс, но няма подкосъм. Косъмът е значително по-дебел в холката и в горната част на гърдите.

Цвят: черен, оловно сив, тъмнооловно сиво, светло сиво, светло жълто, червеникаво, наситено-жълто, еленово червено, раирано върху сив или жълточервен фон. Такива са цветовете на кане корсо. От своя страна дого канарио може да бъде пръскано във всички тонове или всички варианти на жълто червеното или пясъчното. Белите петна, ако не са в голямо количество, се допускат по гърдите, лапите и краката.

Уши: тези на дого канарио са традиционно купирани във форма на равностранен триъгълник. Това вече не е задължително за изложбите и предстои да изчезне като изискване в повечето страни със закони, които забраняват купирането. Некупирани те са увиснали, с щръкнали краища. При кане корсо са купирани по същия начин. Ако са оставени естествени те са увиснали спокойно и равномерно.

 

Опашките: тази на кане е много дебела в основата си и поставена високо. Тя е традиционно купирана на 4-ти прешлен. Опашката на канарио е цяла и засега това е едно от най-съществените различия между двете породи.

 

Разпознай те ги ако можете.