Артроза

 

Не я пренебрегвайте

 

Доста разпространена сред кучетата, артрозата засяга предимно по-възрастните животни. Тъй като нарушението е съпроводено от значителна болезненост, необходима е най-бързата възможна намеса, за да опитаме да облекчим страданията на нашия четириног приятел.

 

 

Артрозата е заболяване, което може да засегне която и да е става, било на предните или задни крайници, било на гръбначния стълб. При кучетата в напреднала възраст артрозата има склонност да се разпростира върху повече стави. Всяко свързване между две съседни костни глави е покрито със специална тъкан, наречена “хрущял”, която играе ролята на амортисьор т.е. възпрепятства износването на тези кости в резултат на постоянното триене, предизвикано от движенията. Артрозата се характеризира с прогресивно разрушаване на този ставен хрущял и с ненормално появяване на костни израстъци по страничните ръбове на ставните плоскости. Тези остеофити се наричат “папагалска човка” ако са на нивото на гръбначния стълб. Ставите, засегнати от това заболяване, следователно, губят гъвкавостта си, стават болезнени и движенията доста се затрудняват.

 

Първична или вторична?

 

По правило, артрозата засяга преди всичко “високите” стави на крайниците т.е. най-напред тазобедрената става, а по-късно  – коленете, раменете и накрая – лактите. Симптомите са повече или по-малко очебийни, в зависимост от броя на засегнатите стави. Обикновено първият признак, който възниква, е куцането. Кучето има склонност да куцука най-вече когато е студено ако се изправя след продължителен период на обездвижване. Болката кара животното да не се подпира върху болната част и, в някои случаи, то може да реагира по агресивен начин, ако бъде погалено по болезнения крайник.

 

В първата фаза заболяването принуждава нашия приятел да избягва тичането и скачането. С течение на времето, обаче, болката може да се засили до степен да възпрепятства и най-простите движения.

В по-тежките форми на артроза ставата може да бъде частично блокирана. В такъв случай кучето ще преустанови използването на болния крайник, който постепенно ще започне да атрофира и раздвижването му ще става все по-трудно.

 

Трябва да се прави разлика между двата типа артроза: първичната и вторичната.

 

Първичната е много разпространена всред старите кучета и  е следствие на прогресиращото и естествено остаряване на ставите. Действително, нормално е с течение на времето хрущялът постепенно да се изхаби. Този вид артроза засяга, общо взето няколко стави.

 

Вторичната артроза, напротив, е предизвикана от “отключващ фактор”, който не дава възможност на ставата да функционира нормално:  травма, счупване или вродена малформация, като тазобедрена дисплазия или пък затлъстяване. В  последния случай ставите са подложени на прекомерен натиск от тежестта на тялото. Вторичната артроза може да засегне кучета от всякаква възрост.

 

Да се промени ритъма на живота

 

Диагнозата се основава преди всичко върху изследване на куцането и на евентуални предшестващи увреждания като стари счупвания и, най-накрая, върху палпация (опипването) на болното място. Раздвижването на засегнатия крайник се оказва доста болезнено, тъй като болната област често е деформирана поради наличието на остеофити и атрофична мускулатура. Когато ставата бъде приведена в движение се чува едно характерно щракване. Преди да започне лечението, кучето трябва да бъде подложено на рентгенографско изследване, за да се прецени стадия на заболяването. Преди всичко, налага се да бъде изменен ритъма на живот на кучето. За да се забави до максимум изхабяването на засегната става, ще се наложи да бъде намалена физическата активност, но без пълното и изключване. В противен случай се рискува болният крайник да атрофира.

 

Ако кучето е затлъстяло, ще трябва постепенно да се намали теглото му, спазвайки една желязна диета. Медикаментозното лечение в такива случаи се състои в прилагането на противовъзпалителни средства, повече или по-малко агресивни, съответни на тежестта на заболяването. Съществуват и лекарствени средства , способстващи възстановяването на хрущяла. Те са най-вече на сярна основа и са дали доста добри резултати при някои тежки случаи. При най-тежките случаи, обаче, е необходима хирургическа намеса, за да бъдат отстранени остеофитите и деблокирана ставата. Ако това лечение се окаже невъзможно, единственият способ за преодоляване на болката е артродезата т. е. окончателно обездвижване на ставата. Може да се прибегне и до тотално протезиране. Но тези техники са неприложими при всички стави.