Сред многообразието от състояния, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, ветеринарната практика с друбни животни показва, че едни от най- големите предизвикателства идват от ендокринните разстройства.
За щастие, най-често с благоприятен изход.
Пациентът със захарен диабет с кетоацидоза може да има изява на следната здравна картина: полидипсия, полиурия и загуба на тегло или пък признаци на депресия, повръщане, отпадналост и дехидратация.
В подобни случаи кучето трябва да бъде основно изследвано и лекувано с оглед на други възможни придружаващи разстройства като инфекция на пикочните пътища, бъбречно заболяване и остър панкреатит.
При изследване на куче с диабет се установява обикновено следното: хипергликемия, азотемия, сериозни отклонения в серумното електролитно съдържание – завишаване на калций, натрий, фосфати, също и повишени стойности на чернодробните ензими.
При котки и кучета с хронично заболяване може да настъпи и лека до умерена анемия. Лека левкоцидоза със зрели неутрофили би могла да придружава стреса от кетоацидозата.
Резултатите от анализа на урината и на серума за кетони могат да бъдат отрицателни когато преобладаващото кетонно тяло е бета-хидроксибутират.
Какво следва?
Основни терапевтични мерки
– Рехидратиране чрез изотоничен разтвор, като напр. 0.9% натриев хлорид или лактиран рингеров разтвор.
– Прилагане на кристален инсулин (0.5 ед/кг на всеки 5 до 6 часа или според нуждата) за да бъде понижена хипергликемията.
– Осигуряване на необходимата електролитна прибавка (по-специално калиев хлорид)
– Ограничаване на употребата на натриев бикарбонат за онези пациенти, чието Рh на кръвта е по-ниско от 7,1
– Осигуряване на храна или въглехидратен субстрат, когато нивото на кръвната глюкоза е по-ниско от 250 мг/ децилитър
Повечето пациенти се стабилизират през първите 48 до 72 часа от хоспитализацията.
Добре е да знаете, че бавно действащите депо-инсулини могат да се прилагат само когато пациентът е вече стабилизиран и е способен да се храни самостоятелно.
