Съдържание:
Грешките, които допускаме
Необходимо е да направим разграничаване: има два вида обезпаразитяване – лечебно и профилактично.
Грешка, която широко „се пракиткува” е, че лечебното обезпаразитяване се прилага почти по същия начин и в същата периодика, както и профилактичното.
Няма разлика в дозата и въпрос на лекарски избор е какъв точно препарат ще бъде използван. Но за типа и схемата на лечебните обезпаразитявания трябва да се изходи от жизнения цикъл на паразитите и по-специално – от неговата продължителност.
Ето обичайният случай: на сутрешната разходка забелязвате в изпражненията 2-3 бели червейчета, подобни на спагети. Вместо да отидете във ветеринарния кабинет, решавате да вземете нещата в свои ръце.
Допитали сте се до приятел, който също има опит с кучета и купувате по-скъпа или евтина таблетка, парченце салам и се успокоявате, че сте предприели правилните мерки, за да предпазите животното и себе си.
Първи вариант
На следващия ден кучето ви изхожда цяла шепа паразити, вие сте силно впечатлени и доволни от себе си. Разхождате се вече напълно успокоени, проверявате фекалиите следващите няколки дни и се убеждавате в качеството на свършената работа.
Кучето е бодро, яде с удоволствие, заглажда косъма. Всичко е наред докато в един хубав ден след 2-3 месеца отново откривате същите тези спагети, появили се незнайно откъде.
Сядате и анализирате ситуацията: кучето не е консумирало сурово месо, не е общувало с други кучета, няма навика да яде фекалии или други боклуци…откъде се е появило това отново?
Втори вариант
На следващия ден кучето, особено ако е младо или малко, изхожда огромно количество кръгли, дълги, порцеланово бели или леко жълтеещи паразити, коремът му хлътва, става унило, главата е наведена, гръбнакът е извит нагоре, козината е настръхнала, движенията му са вяли, повръща бяла пяна, има диария, дори понякога със следи от кръв. Решавате, че таблетката е виновна за това. Грабвате кучето и отивате при друг лекар.
Трети вариант
Отивате във ветеринарен кабинет където ви предписват тежката артилерия в обезпаразитяването. Давате бързо таблетката, няма изискване да се спазва предварително гладна диета.
И на следващата разходка отивате да видите резултата, и каква е изненадата ви когато откривате, че всичко е чисто. Може да ги изкара до 2-3 дни са ви казвали приятели.
И вие чакате – два, три, пет дни – нищо. До тук с таблетките. След три месеца, както е обичайната практика, изпробвана от опитни приятели кучкари, му давате пиператрин или пирантел или някой друг от по-баналните препарати и… гледай ти!
– още на следващата сутрин кучето „вади” цяла топка прекрасни, тлъсти, дълги и кръгли жълтеещо бели паразити. И вие, естестевно първо ругаете доктора, после фирмата производител на скъпи обезпаразитяващи. Решавате да минете на по-евтини препарати, защото те вършат работа. Правите грешка.
Четвърти вариант
Били сте при вашия лекар за периодично обезпаразитяване, кучето ви с години не е отделяло никакви паразити, но при консултация лекарят, заинтригуван от учестения сърбеж на животното, открива опаразитяване с бълхи.
Дава ви исканата от вас таблетка и ви съветва да се погрижите за бълхите, защото това е опасно и има възка между външните и вътрешните паразити.
Но противопаразитната каишка е много скъпа, пък и сте чували, че всички са афиф работа. От друга страна кърлежите са по-страшни, а и вече е късна есен и кърлежи няма, спреят също е скъп.
Евентуално изкъпвате с някакъв противопаразитен шампоан набързо, защото вече навън е хладно…Но след 2-3 месеца откривате във фекалиите на вашето куче едно малко плоско образувание с вид на сплескано оризово зърно и при по внимателен оглед виждате, че то мърда и уплашени от страшната кучешка тения отивате за съвет при вашия ветеринар.
Какво да предприемете, защото „онези” таблетки са се оказали твърде слаби.
Пети вариант
Открили сте паразити във фекалиите на вашето куче. Вашият лекар е назначил програма от 6-7 обезпаразитявания през определени периоди, далеч по-къси от тримесечните, на които сте свикнали.
Предупреждава ви да не подценявате важността на приложението на програмата. Вие кимате, както се полага за пред доктор, прибирате се и давате първата доза.
На следващия ден резултатът е очевиден: цяла топка глисти, повечето от които мъртви и само няколко живи. Следващата дата, след няколко дни, давате отново, като този път откривате само 1-2 мъртви паразита.
Поглеждате в назначението и когато дойде моментът давате и трети път. Оглеждате отново фекалиите – нищо!
Решавате, че няма нужда да товарите излишно организма на кучето с повече лекарства и давате четвъртата доза, само за да се убедите, че наистина всичко е наред и сте дали само излишно пари за 7 дози. Както и сте очаквали, нищо обезпокояващо.
Сменяте ветеринарния доктор, след три месеца както му е редът давате обезпаразитяващи и кучето вади глисти. Вече сте твърдо убудени, че първият лекар ви е излъгал..и отново грешите.
