Овчарските кучета

Красиви, надеждни и добри – това е изразът, с който можем най-общо да характеризираме овчарските кучета и тяхната многофункционалност.

Овчарското куче е работещо куче, използвано от овчарите за събиране и защита на стадата. Името може да се отнася до отделни породи, които са признати от киноложките федерации и асоциации, може също да описва нечистокръвни мелези, които се използват от овчарите за тези цели. Овчарските кучета, които не работят, а са поставени в несвойствена за тях среда, могат да бъдат много разрушителни и да лаят дълго време, ако не получават нужните упражнения и психическо стимулиране.

Кучетата, използвани от хората за тази цел – независимо дали са придружители на стада от дребен или едър добитък, притежават няколко общи черти, включително високи нива на енергия, силна работна етика и интелигентност.

Тези техни характеристики служат добре на работещите овчари, но също така ги правят страхотни домашни кучета, включително и за охрана на дворовете.

И като говорим за дворове, това съвсем не означава, че те трябва да прекарат живота си в едно ограничено пространство, без разходки и упражения навън, без контакти с други хора и животни.

В исторически план те са имали един занаят, който днес се практикува твърде ограничено: дивите животни намаляват, животновъдството става промишлено, а растениевъдството и разрастването на градовете измества свободната паша. Тези кучета, обаче, се приспособяват много бързо към друг вид дейности.

И макар днес да няма толкова голяма нужда от техните способности, овчарските кучета са поддържани от много верни свои фенове и любители, които оценяват високо тяхната природа. Сигурно е, че традиционната им изява е грижата за стадата. Бордър колито, например, потвърждава все още своето място на лидер и продължава бодро да върви по стъпките на своите предшественици. Овчарските кучета показаха от много години насам, че успешно могат да бъдат семейни кучета с многофункционални възможности. Немското овчарско куче продължава да е достойно за уважение, но в последно време му се налага да съперничи в семейството с много други породи със същия размер, но по-редки и затова по-атрактивни за голяма част от хората.

Не познават почивка

Призванието на овчарските породи е добре познато – да придружават и пазят стадата от хищници и крадци. Тази способност им е вменена по природа. Когато са далече и са в почивка, овчарските кучета намират други мотиви да поставят на преден план своите възможности и своята нежност. Придружаването е и остава предпочитаната дейност за овчарските кучета даже ако, по стечение на обстоятелствата, те претърпят промяна в начина на живот. Като следствие техните вродени способности се използват имено като форма на работа със стадата, но в други области.

Няма нещо, което да им попречи да блеснат в спортните дисциплини: рингове, писти, състезания, полицейски работа, спасяване при земетресения в развалините, лавини и други без да забравяме ролята им като компаньони, която изпълняват превъзходно, още едно доказателство, че те винаги са били близо до човека.

Но в цялата тази гама от дейности, с които ги натоварваме, има нещо противоречиво. Голяма част от хората, взимайки си овчарско или пастирско куче, очакват то да е непреодолим гард и едновременно с това – много нежно с децата. В развъждането се получават крайности и при някои породи като бобтейл, комондор, низинната овчарка и други по-малко популярни у нас овчарски и пастирски кучета поколения наред вече са загубили някои черти на характера, които са били характерни за тях.

Правят се общо взето малко неща, за да може инстинкта за придружаване и защита при овчарските кучета да се запази трайно такъв, какъвто те го притежават.

Фландърското бувие е едно от кучетата, което и до днес е запазило инстинкта за събиране на животни.

При използването на овчарските кучета няма много различни варианти. Малиноа, която е една от разновидностите на белгийската овчарка, превъзхожда останалите когато става дума за спортни постижения.  Наистина животновъдството е съвсем различен тип, но въпреки всичко за нуждите на стадата са произведени повече кучета, отколкото ние можем да си представим. Бордър колито продължава да засенчва във фермите други породи, за които в града се говори много повече.

Днес, обаче, все повече като стил на живот се налага едно своеобразно завръщане към природата, което принуждава много клубове да опитват да съживяват развъдната си работа върху кучетата от стадата. Доказателство за това са например опитите за вкарване на Тест за природна годност TAN (test d’aptitudes naturelles) и по-точно това е тест за естественото им поведение в работна среда.

Красиви и надеждни – това е изразът, който като общо заключение можем да кажем за овчарските кучета и за тяхната многофункционалност, която ги характеризира като партньори на човека.

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още