Кучето е психически и емоционален рестарт. В случай, че се нуждаете от такъв. Или не сте го осъзнали още?
Светът ни е пренаселен от „профили“ на екрана на смартфоните и лаптопите ни. Прекрасни гледки от балкона, животът на всички е изпълнен с приключения, купони. Жените са красиви, мъжете са силни. Всички сме мъдри и умни. Почти съвършенство. В мрежата. Но защо ли навън не срещаме тези прелестни лица и усмивки, бликащи от желание за живот очи? Лица, отразяващи вътрешния ни баланс и хармония, които притежава „профила“ ни?
Защото подменихме всичко. Или почти всичко.
Остави кучето да те води
Кучетата имат нужда от нас за физическото си оцеляване. Ние имаме нужда от тях за психическото си и емоционално оцеляване. Ако само допуснем да се случи – те ще ни заразят с енергията си.
Навън си, нямаш нужда от мобилни данни, имаш неговия изпълнен с любопитство и радост свят. Неразумно искрени, без очаквания, без самовлюбеност – такива са те. Радват се на всеки миг.
Наблюдавайте кучето си по време на разходка. Наблюдавайте и себе си. Какво изразява езика на вашето тяло? Главата е леко приведена, раменете отпуснати, едната ви ръка виси във въздуха, дърпана от повода на кучето. Мислите ви не са Тук. Наоколо летят пеперудки, катерици подскачат по клоните, птички чуруликат. Разминавате се с други хора. Кучето ви ги „отразява“, а вие? По-скоро – не.
Копнеете да срещнете нови приятели, да имате нова връзка, дори си позволявате да изречете еретичното Любов, но не срещате погледите на хората, с които се разминавате. Ами да, то така или иначе всички са затворени, неискрени, дръпнати. Всеки се опитва да те прецака, да те използва за някаква негова си властническа драма или комплекс. Всеки си копае в неговата дупка… Къде ще срещнете хора?
Всъщност – навсякъде. Стига да опитате.
И сега кучето: върви редом, само защото е добре възпитано, но трудно удържа на порива да изживее тези минути пълноценно и щастливо. Стигате до полянката, където то ще получи своите 15 минути свобода и вятър в ушите – „хвърчи“ във всички посоки, забива нос и „замръзва“ за секунди, проучавайки някакво невидимо за вас съкровище. После се изстрелва в обратна посока, сякаш някой го чака там.
Упс, от храстите се подава друго куче. Удобно ли е да го заприказва , пардон – подуши? Дали ще бъде отхвърлено, дали другото ще му се подиграе? Или пък може би ще приеме неговата покана като натягане…Никакви подобни мисли не се раждат в главата на вашето куче – то ще се доближи до другото, ще си поговорят на техния език. Ако се харесат ще играят, ако не – много ясно ще си покажат, че „Айде – няма нужда , не прекалявай, ще те ръфна по задника“.
И така истински са техните преживявания, необременени, открити.
Забрави профилите, измислената мъдрост на социалните мрежи, подменените понятия на псевдопсихологията, фотошопираните снимки и показния шик.
Забрави, рестартирай се емоционално, живей в реалния свят. Кучетото ти ще те научи как. Слушай го. Забрави всички минали болки, разочарования, целия емоционален товар, който носиш напълно доброволно със себе си всеки ден. Довери се на кучето си да те научи на свобода.
Остави го да те води към посоки и хора. Довери се на неговия инстинкт. Просто кажи „Здравей“ без условности, както го прави то.
И бъди готов на всякакъв отговор.
