Всъщност ние се връщаме назад във времето, когато историята на породите се пренаписва.
В първият материал, посветен на Английският бътчер алаунт, известен е още като овчарски мастиф, разказахме за дългогодините дебатите за стария тип булдог, дебати, които не стихват и днес, продължават и усилията (с различен успех), на много ентусиазирани развъждачи да върнат стария тип.
Първият стандарт за Английския Булдог е написан в Лондон през 1865, няколко години след като е започнало показването на кучетата в шоу ринговете на изложби и това е стандартът на Philo-Kuo.
Стандартът на Philo-Kuon от 1865 бил модифициран през 1876 и отново през 1896, за да се отразят промените и модифицирането на кучетата, които се произвеждали и показвали.
В началото на XX век, байтинг типът куче вече не съществувал и породата, която познаваме днес като Английски булдог била на път да се превърне в това, което е днес, въпреки че онези по-ранни варианти били много по-функционални и не толкова преувеличени.
При развъждането на днешният Английски булдог се набляга основно на бръчките и широчината на гръдния кош.
Този стандарт е публикуван от Самуел Уикенс под псевдоним Фило-Куан и представя едно доста идеализирано куче, което няма много общо с първообраза си.
„Английският булдог – това е величествено, древно куче, много рядко, и в голяма степен незаслужено оклеветено, като правило – малко познато животно, възпитано в доброта, в постоянно общуване и внимание от старна на стопанина му, куче спокойно и послушно, но ако е оставено вързано на верига и без внимание, става по-малко общително и покорно, а превъзбудено такова куче може да освирепее до толкова, че да стане крайно опасно за окръжаващите го.“
Кучетата от тази порода са прекрасни охранители, отлични плувци. За да им придадат смелост и издръжливост те са били кръстосвани с териери, пойнтери, грейхаунди и гончета.
Това е най-смелото и решително животно, на добрия булдог му е безразлично с кого ще се бие – хазартен и безстрашен, той ще се бие до последна капка кръв.
Тази благородна порода е възродена извън пределите на Англия – въпреки че това е исконна английска порода, която идеално се асоциира със стара Англия и с която всеки англичанин би могъл да се гордее”.
Фило-Куон стандартът за първи път описва всички основни части на булдога – форма и размер на главата, ушите, муцуната, шията, гърдите, плешките и гърба, крайниците ит.н..
Важно е да отбележим, че препоръките на този стандарт в частта форма на ушите, и опашката, оцветяване, а също и височина в холката и теглото на кучето не съответстват изобщо на съвременната представа за идеал на породата.
Дегенарация на булдога
Както е споменато по-горе, много спекулации и дебати са се развихряли по въпроса как възниква този нов тип компаньон. Първият изложбен шампион, King Dick, показва безгрешно влиянието на мопса до толкова, че лесно може да бъде сбъркан с голям мопс.
Най-вероятно байтинг булдогът или както още го наричат Philo-Kuon булдог, е бил в действителност смесен с мопс. Байтинг типът и новият тип са толкова отклоняващи се във фенотип, генотип и функция,че те могат да се сметнат за отделни породи.
Твърдението е, че новият булдог няма кръвна връзка с мопса, но на фона на резултата, това е абсолютно нелогично и нереалистично.
Генетичното влияние е поразително и неоспоримо, модерният английски булдог много повече е подобен на мопс в генотип и фенотип, отколкото на старата порода, която неговите привържениците определят като единствен прародител.
При съпоставка на череп на мопс с череп на Английски булдог се установява поразителна прилика. После при сравняването на черепа на Английския булдог от 1890 с черепа на английския булдог от 1935 се отбелязва такава огромна разлика, че е невъзможно да се твърди, че тези два черепа принадлежат на една и съща порода.
Дегенерацията на породата от 1890-1935 е толкова крайна ,че даже дава основание за описването на една съвсем нова порода, която единствено споделя далечните си корените със стария Байтинг булдог на Англия, както и при някои от други съвременни породи.
Но това не дава основание новата порода да се нарича със старото име – Английски булдог. „Исторически не е коректно да се развъждат булдози и определено не мастифи и булмастифи с муцуни, които винаги са били характеристика на Пъга“ David Hancock Mastiffs, the Big Game Hunters .
Кръглата глава, често срещана в много модерни бул породи е некоректна репрезентация на „правилния” булдог, показвайки ясно доказателство за намеса на гените на пъга в бул породите.
Правилният булдог има и е имал квадратна или правоъгълна, плоска глава.(“Неговата глава е плоска в профил и притъпена в анфас“ Алдровандус,1637.) Съвременните възстановки
