Съдържание:
Когато те гледа, сякаш във всеки един момент те пита „Кога ще тренираме?“
Предлагаме ви едно интервю с Лъчезар Бочев – за кучето, с което тренира и е негов спътник в живота- Mata v. Bossilek
Впечатляващ екип сте с Мата, откога се занимавате със спорт?
С обучение на кучета се занимавам от няколко години. Сферата, към която съм се насочил е практическата част от обучението на едно куче.
В това число влиза послушание за градски условия, социализация, реална защита от нападател и т.н…Аз мисля, че кучето е твой спътник в живота, трябва да бъде добре възпитано и да не създава излишна тежест на собственика си.
Добре обученото куче може да бъде поставяно в много повече ситуации в града от колкото непослушното. Пример за това е нещо просто като това да отидеш до магазина и да оставиш кучето на команда да те чака отпред.
По този начин ще може да прекарвате и много повече време заедно.
Защо избра малиноа?
Избрах породата белгийска овчарка (малиноа) най-вече заради прекрасните й работни качества. За малиноата може да се говори много, но ето някои от чертите, които лично мен ме грабнаха:
– Готовност за работа във всеки един момент Докато те гледа, това куче сякаш във всек
и един момент те пита „Кога ще тренираме?“. Кучетата от тази порода искат да угодят на собственика си във всеки един момент.
– Огромна психическа и физическа издръжливост Тялото на малиноата е създадено перфектно за работа. Тя е пъргава, издръжлива и в същото време със стабилна мускулатура.
Когато говорим за психическата издръжливост на породата винаги се сещам за поговорката „Луд умора няма“ и това го казвам в най-позитивния смисъл.
– Постоянна бдителност Това е друга прекрасна черта на малиноата, която ме грабна. Всеки шум и всяко движение не остават незабелязани за това куче.
Заедно с вродените си инстинкти на пазач, това го прави и прекрасен избор за охрана на обект или телохранител. Малиноата е доказало се многофункционално куче. То е подходящо за разнородни дисциплини като аджилити, следотърсач,
спасител, полицейско куче, пазач, любвеобвилно семейно куче и т.н..
Разкажи ни за клуба, в който тренирате.
Тренирам в киноложко сдружение „Витоша“. Занимаваме се с обучението на всякакви породи кучета в различни дисциплини като следа,послушание,защита,подготовки за изложби и изпити, социализиране и т.н.. „Витоша“ обединява хора с различни инереси, свързани с работата с кучета.
В общ план нашите тренировки преминават по следният начин: Първо се тренира дисциплината „следа“ на предварително избрани поляни.
След това се отива на тренировъчният полигон и се започва „послушание“ и накрая „защита“. По време на послушанието тренираме социализация, команди като „легни“,“редом“, „тук“, подлагаме кучетата в различни стресови ситуации, подготовки за изложби и т.н..
По време на раздел „защита“ тренираме неща като облайване, задържане на престъпник и обезоражаването му и в същото време пълен контрол над кучето.
А в ежедневието?
Всеки мой ден започва със задължителната сутрешна разходка на моите кучета. Винаги когато излизам, моята белгийска овчарка е с мен в колата.
Тя е мой верен спътник, приятел и охрана, ако се наложи. Денят ми завършва със задължителната вечерна разходка и игра със съседските кучета.
Това ли е първото ти куче?
Имал съм доста кучета досега, но такова сработване с мое куче досега не бях имал.
Защо, според теб, има толкова много „проблемни “ кучета и стопаните им не могат да се справят? Какво пропускат?
Във въпроса се съдържа и отговорът – има проблемни кучета, защото стопаните им не могат да се справят. Защо се получава това? От моите наблюдения досега съм забелязал няколко основни проблема:
Много хора още не знаят що е това „куче“. Често между тяхните представи и това какво представлява всъщност кучето има голямо разминаване. В това число влиза и прекомерното „очовечяване“ на домашния любимец.
Постоянно се случва и неподходящ избор на порода. Примерно хора, които нямат възможност за дълги разходки си взимат много енергична порода. Кучето няма къде да изразходи енергията си, става нервно и започва да прави бели.
Друг проблем е, че на стопаните често не им оставя никакво време за най-общо възпитание на кучето, а дори да им остава, често те не знаят как да го направят.
Трябва да се знае, че кучето се осланя на инстинктите си. Човек трябва да ги разбере и осъзнае и да ги накара да работят в негова полза.
Добре е кучето от малко да разбере своето място в „глутницата“. Да можеш да бъркаш с ръка в паницата на кучето, докато то яде, не е достатъчно. Друго важно нещо е ранната социализация и възпитанието от първия ден, в който кучето стъпи във вашия дом.
Може да е малко и сладко и да ви целува постоянно, но това не трябва да ви обезоражава и то да не бъде санкционирано, когато направи нещо нередно. Съветът ми за бъдещите собственици на малиноа е социализация от най-ранна възраст.