Кинофобия

Да се страхуваш от голямо непознато куче, чиито зъби се виждат през леко повдигната бърна си е нещо в реда на нещата. Такъв страх е свързан с най-елементарното чувство за самосъхранине, точно така, както ако видиш бързо движеща се кола, няма да тръгнеш в този миг срещу нея.

Тук ще говорим за кинофобията – истинската, която е болестно състояние и следва да бъде лекувана и псевдокинофобията, която прикрива нещо много по-страшно и на което ние сме свидетели вече ежедневно.

Идва от древно гръцки κυν — куче и φόβος страх) . Това е психическо разстройство, фобия (ирационален страх), чийто обект е кучето.

В психиатричната практика е прието към кинофобията да се отнасят отделни строго определени фобии: страх от ухапване – адактофобия и страх от заразяване с бяс – рабиефобия

Какво казват специалистите

Състоянието на кинофобия може да се проявява по различни начини: от лека степен на безпокойство при присъствието на куче до напълно разрастваща паническа атака в случай, че кучето се доближи или дори само да бъде видяно куче на телевизионния екран.

Симптомите варират от раздразнение към животното, през потене, увеличаване на пулса, чувство на гняв, треперене, трудност да се нормализира дишането, усещане за повдигане.

Кинофобията по правило се проявява в рамките на друго психическо разстройство: може да се срещне при шизофрения, депресия, а най-често в структурата на невротични разстройства като пристъпи на паника, разстройства свързани със стрес и при нарушения на способностите за адаптация.

Може да бъде определена като настойчив постоянен и често ирационален страх от кучета, от други каниди, от бяс, а понякога и от трите заедно.

Сега да разграничим нещата

Нужно е да се постави ясна граница между клиничната кинофобия и псевдофобията, която често се демонстрира от  латентни клинически садисти, т.е. психопати, опитващи се по този начин да оправдаят своите противоестествени живодерски и кръвожадни наклонности, както и  да се опитат да формират рационално обяснение за пред окръжаващите ги.

Истинската кинофобия по принцип е винаги пасивна, като при най-тежките и изявени форми може да доведе  до широка гама от патологически състояния , дори само при вида на изображение на куче.

Това означава, че ТОЗИ ИРАЦИОНАЛЕН СТРАХ Е  БОЛЕСТНО СЪСТОЯНИЕ, което се нуждае от лечение.

Псевдокинофобията в болшинството от случаите се съпровожда от ясно изразена агресия по отношение на кучето и неговия стопани, както и към хората, които заявяват че обичат кучета.

Преди се предполагаше, че за формирането на истинската кинофобия основно оказва влияние голям уплах в детството, възникнал по повод ухапване или дори просто агресия от страна на куче, но по-късно учените установиха , че често дори при деца, които са били хапани от куче кинофобия не се проявява и обратно – у пациенти, които преди това не са имали конфликти с кучета, е възможно да се прояви внезапно при това в тежка форма.

Така стигаме до ролята на родителите и медиите и вечните истерии, които се разиграват. И ако те си мислят, че са в полза на детето си, а медиите – респ. на обществото – то добре е да знаят, че ефектът е точно обратен.

И ако медиите търсят просто сензации и рейтинтг, то за един родител е неестествено поведение  да разболява собственото си дете.

(продължава)

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още