Как хората използват кучетата

Много кучета са тренирани да следват диря, оставена от хора. Когато Кристофор Колумб стигнал до земите на Северна Америка, водел със себе си кучета, които били тренирани да намират и убиват местните американци.

В Ла Вега хиляди от местните обърнали в панически бяг, уплашени от едва 150 пешаци, 30 кавалеристи и около 20 военни кучета.

По-късно испанските плантатори в южните щати използвали кучета да следят робите си. Тези кучета получавали минимални тренировки: показвали им черни манекени, натъпкани с кървави вътрешности.

Подушвайки миризмата, кучетата лесно правели връзка между тези манекени, давани им след това като храна и черните роби. Робите нямали почти никакъв шанс, ако решели да се спасят чрез бягство. Поне така разказват хрониките от тези времена.

Американците са използвали военни кучета във Виетнам. В тази партизанска война кучетата били обучени да следват войниците и по заповед да локализират и обсаждат зоните на изтегляне в полетата на Виет Конг

Друга е професията на кучета спасители при бедствия

Мотивация на кучета спасители

Кучето ли е, което решава дали да помогне на човека при бедствие?

Не! – единодушно отговарят инструкторите на кучета спасители. Подобно поведение е характерно за човек, въпреки че човек не винаги ще се притече на помощ на изпаднал в беда свой събрат.

Кучето-спасител е специално обучено. За спасяване на хора в развалини то е било специално научавано да намира затрупан човек, както е научено да търси дрога или експлозиви. То не работи даром.

На първо време кучето усвоява търсенето, като наградата получава задължително от ръката на „жертвите“ – така то се мотивира след всяко намиране, като за него това е просто една игра. Ако кучето не е лакомо, го мотивират с някакъв любим негов предмет или жест.

Крайното постижение е да се накара кучето да повярва, че всеки намерен под развалините човек носи със себе си наградата. По време на обучението кучето вижда, че жертвата се движи и отива да се скрие с предизвикателството:

Ей, ти си способен да ме намериш! С времето „жертвата“, веднъж намерена, предава наградата чрез водача на кучето. Постепенно тя започва винаги да се дава директно от водача.

Обученото куче знае, че господарят му държи наградата, но то трябва да свърши работата, за да я получи.

При реална намеса при земетресение кучето лесно маркира един човек, но спасителният екип не може да чака края на разчистването, за да може кучето да открие и да се доближи до жертвата, както е било учено на тренировките.

Прехвърлят го веднага на друго претърсване и така с течение на времето тази последователна работа без награда може да доведе до загубване на мотивацията в него.

Ето защо водачите са длъжни да организират междинно директно лъжливо търсене с лъжлива жертва, за да му напомнят обучението.

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още