Оливър Голдсмид
Ухо надайте, мили хора, песен за вас запявам;
и ако кратка ви се стори, за дълга тя не става.
Знам в Излингтън мъж превъзходен и чул съм от мнозина,
че той живот набожен водел, щом в църквата намине.
Сърце добро той притежавал, другар и враг обичал.
Ризата на ближния си давал, щом сутрин се обличал.
В същия град живял пес харен сред другите подобни
кутрета, хрътки, помиари и псета долнопробни.
С мъжа дружели отначало ала при спор внезапен
от нещо псето побесняло и мъжът бил ухапан.
От улицата долетели съседи и познати: побъркало се,
те твърдели, такъв добър човек да хапе!
Било това жестока рана и потвърждавал всеки,
че кучето е побесняло и ще умре човека…
Внезапно чудо невидяно заблудите огряло:
човекът оздравял и станал, а кучето умряло.
