Забравя ли се първото куче?
Очевидно отговорът е не. Както и първата любов. Кучето е чудесен подарък за детето.
Важно е да се знае, че мнозинството от децата, нападнати от кучета, са тези деца, които са наследили тази фобия от някой от родители си и следователно излъчват опасно погрешни сигнали и отговори.
Уроци и спорт?
Да, това е полезно, но все пак детето трябва да е поне на 9 години и да участва активно, учейки как самото то да управлява кучето. За такъв вид уроци е полезна помощта на инструктор.
Когато вече у дома има животно и идва детето?
Родителите трябва да запазят близостта си с животното. И кучето и котката ще разберат, че се касае за „кутре“ и ще го приемат като член на семейството.
Какво да се прави, за да не възникнат проблеми?
Най-честото затруднение е онова, породено от временната ревност на животното. Котката обикновено се скрива или престава да се храни, кучето, напротив, лае и се опитва да се вмъкне между детето и родителите.
Тези поведенчески реакции трябва да бъдат контролирани още от самото начало: избягвайте да съсредоточавате цялото си внимание върху детето и отделяйте време и за кучето или котката.
Как да преодолеем ревността?
Да не се прекалява с много внимание в седмицата преди идването на бебето у дома, после разликата ще бъде почувствана болезнено.
Нека животното да подуши преди идването дреха на майката и пеленките на новия член на семейството преди да са се върнали от болницата, за да свикне с новите миризми.
Как да се държим при първите срещи?
Оставете животното да се доближи до детето. То трябва да се запознае с него, да го подуши, да разбере щастливата новина!
Контролирайте го, но не го наказвайте за естественото му любопитство – това малкото мирише така сладко! Не го пропъждайте строго, когато иска да се доближи до малкото, напротив възползвайте се да го погалите, да му кажете нещо нежно, да му дадете лакомство ако се държи добре и е спокойно.
Ако първата среща мине добре, можем ли да сме спокойни по-нататък?
Отношенията между едно дете и едно куче или коте са постоянно променяща се величина. И действително, новороденото няма да остане такова като при първата им среща, все завряно в леглото си.
То ще започне да се движи, да опипва, влизайки във взаимодействие с околната среда, с предмети, родители, с животното.
Ще има специфичен говор, най-често състоящ се от високи императивни тонове, жестовете може да са отривисти или бавни и неопределени.
Ще претърпят промени и миризмите и навиците. Животното ще се приспособява постепенно към тях, с ваша помощ.
Приятелството между дете и куче, възникнало в първите години на живота им, ще трае завинаги и кучето ще му разрешава неща, които не би простило другиму.
Това приятелство е истинско!
Още по темата – Тук
