„ Заблуда е да си мислиш, че притежаваш басет хаунд – казва Елисавета Петрова. – Басетът е чешит, откъде и да го погледнеш. Няма как да остане незабелязан. На разходка с него е изключително забавно, най-вече заради реакциите на хората. Едни от най-честите коментари са „Колко често му миете ушите, с които мете улиците?“, „Виж какъв дакел – хем шарен, хем огромен“, „Тоя трамвай хъш пъпис ли се казваше?“, „Тези звуци от това куче ли идват?“.
Да отворим страничка за тези достолепни късокрачковци.
Генеалогичното дърво на басет хаунда има много корени и много клони. Породи като бийгъл, блъдхаунд и някои късокраки френски гончета са базови в оформянето на днешният му екстериор. Името на породата идва от френското bass – ниско, английското set – поставено и hound – ловно куче. Но как се е получила тази чудновата комбинация от глава като на блъдхаунд, тяло на средно високо гонче и къси крака като на дакел?
В него присъстват още няколко породи, носещи имена на областите, в които са селектирани: Басет грифон от Вандее, Артезиански басет от Нормандия, Син басет от Гаскон, Басет Д’Артуа, Жълточервен басет от Бретан
Повечето от тези разновидности се появяват през 19-ти век. За първи път с името басет хаунд е било наречено късокрако френско куче, показано на изложба в Париж през 1863 година. Тази порода по-късно е кръстосана с бийгли на ангилйския селекционер сър Еверет Милит. След двадесетгодишно развъждане Милит решил да чифтоса тази кърстоска с блъдхаунд. Кученцата от това кучило са с характериски, които днес виждаме в съвременния басет хаунд.
Стандарт на породата
Официално породата е регистрирана през 1973 година. Последният, действащ и в момента, стандарт е приет на 27.01.2011, породата е вписана в FCI под N° 163
ФУНКЦИЯ: Обонятелни гончета
КЛАСИФИКАЦИЯ FCI: Група 6 – обонятелни кучета и свързани породи.
Раздел 1.3 Дребни гончета. С работни изпитания.
ОБЩ ВИД: Късокрако гонче, с тежък скелет, масивна мускулатура, отпусната кожа, добре балансирано. Важно е да се има предвид, че това е работещо куче и трябва да отговаря на предназначението си, следователно трябва да бъде силно, активно и способно на голяма издръжливост в полето.
ТЕМПЕРАМЕНТ: Упорито куче, което ловува с обоняние, притежава инстинкт на глутницата, има дълбок мелодичен глас. Спокоен, никога агресивен или плах. Нежен като домашен любимец.
Глава: масивна и пропорционална, трябва да има не голямо количество бръчки, като те се обазуват основно по челото, когато наведе глава.
Нос: изцяло черна носна гъба, с изключение за светли кучета, когато е възможно да е кафява или с цвят „ черен дроб“. Големи и добре отворени ноздри, може да стърчат малко пред устните.
Муцуна: суха, но не изострена.
Устни: горната устна припокрива значително долната, отпуснати и висящи краища.
Челюсти/зъби: челюсти здрави, с перфектна ножична захапка, т.е. горните зъби плътно припокриват долните.
Очи: като пастили, нито изпъкнали, нито дълбоко поставени, тъмни, но могат да бъдат по-светли – до средно-кафяво при светло-оцветени кучета. Изражението е сериозно, излъчват спокойствие. Светло или жълто око е силно нежелано.
Уши: поставени ниско, точно под линията на окото. Дълги, опънати напред достигат малко след края на муцуната. Завиващи се навътре; с много еластична, фина и кадифена на текстура.
Тяло: дълго и дълбоко по цялата дължина
Гръб: доста широк и равен. От холката до началото на кръста не е прекалено дълго.
Поясница: може леко да е извита.
Гърди: прилягащи добре, изпъканали пред силните рамене, които са прибрани назад. Гръдната кост е изпъкнала, но гърдите са нито тесни, нито прекалено дълбоки. Ребрата са добре заоблени и извити, изтеглени добре назад.
Долна линия и корем: трябва да има достатъчно пространство в най-ниската част на гърдите и земята, за да позволи на гончето да се движи свободно по всички видове терени.
Горна линия: хоризонтална на земята без тенденция към прегърбване или спадане.
Предни крайници: горната част на предмишницата е наклонена леко навътре, но не до такава степен, че да пречи на свободното движение или да доведе до това краката да се докосват помежду си, когато стои на място или в движение. Някои бръчки от кожата може да се появят по краката, но това в никакъв случай не трябва да бъде прекомерно.
Лакът: не е обърнат нито навътре, нито навън, но приляга добре към тялото.
Задна част: много замускулена, с ясно открояващи се мускули, което дава почти сферичен ефект при гледане отзад.
Някои бръчки по кожата могат да се появят между скакателната става и стъпалото и при в задната част на ставата може да има лека кожена „торба“, но не бива да е прекомерно.
Коляно: добре заъглено.
Метатарзус: скакателните стави са добре спуснати и леко свити отдолу, но не се обръщат нито навътре, нито навън, а точно под тялото, когато стои естествено.
Лапи: здрави, големи, с твърди възглавничики. При отпечатък на лапите трябва да няма непокрити зони в контакт със земята.
ДВИЖЕНИЕ: Най-важното е да се гарантира, че кучето е годно да бъде ползвано по предназначение. Плавно, мощно и без усилия движение на предните крайници, достигащи добре напред и задните, показващи мощна тяга, гончето се движи свободно както отпред, така и отзад. Скакателните стави никога не са сковани в движение, нито трябва да се влачат пръстите на краката.
Космена покривка:косъмът е гладък, къс и плътен, без да е прекалено фин. Контурите на оцметените петна са изчистени. Дълъг и мек косъм, както и дълги плюшчета на места са крайно нежелателни.
Оцветяване: обикновено трицветен – черен, бял и кафяв; лимон и бяло за двуцветните; но като цяло всеки признат цвят за гончетата е приемлив.
РАЗМЕР: Височина в холката: 33 – 38 см.
Няма посочени килограми.
