Пазител на човека и добитъка на този свят е кучето

 

Свикнали сме да приемаме кучето като част от нашето ежедневие – всеки има своя причина да потърси в негово лице приятел или просто домашен любимец.

 

Домовете ни населяват вече най-различни животни – мъркащи, хвъркати, пълзящи, гризящи.

 

Но истината е, че кучето е специално за нас.

 

Дали защото е първото животно, застанало редом до човека?

 

 

кучето-заратустра

Дали затова хората са му отредили и в своята история, култура, митове и поверия такова специално място?

 

И е странно как народи отдалечени на хиляди години във времето, на хиляди километри в пространството намират в него нещо мистично – за добро или зло.

 

 

 

Ето какво пише Заратустра (660-583 г. пр.н.е.):

 

„Благодарение на разума на кучето

съществува светът”.

 

“И каза Ахурамазда, Богът на светлината, най-мъдрият господар:

Пазител на човека и добитъка на този свят е кучето;

ако не е съществувало овчарското куче, нито една овца не би могла да бъде отглеждана;

никога къщата ти не би стояла здрава на тази земя, която аз създадох, ако не е било дворното куче;

осем човека са обединени в едно куче или един йереп, защото се задоволява с малко храна като божи служител, или един воин, защото те защитава и охранява като воин, или един пастир, защото пази стадата ни, или един роб, защото се подчинява на желанията ти, или един крадец, защото познава нощта, през която краде, или един заклинател на духове, защото лаенето му през нощта разгонва демоните, или една паднала жена, защото върши нуждите си край пътя като такава, или едно дете, защото, когато спи, изплезва езика си и сънува на глас като дете.

 

Ето защо желая да се отнасяш с кучето като с близък човек!

 

Овчарското куче да храниш и поиш три пъти дневно през лятото и два пъти дневно през зимата. На дворното куче да даваш ежедневно чорба, сланина и месо. То те пази и не може да се грижи само за храната си, то е вързано и е най-бедният между бедните.

На кучето, което дели с теб стаята, дай от твоята храна и то ще ти се отблагодари.

 

Така, както седем години се грижиш за детето си, грижи се шест месеца за малкото си куче.

 

Ако пред някоя къща ражда кучка, то стопанинът на тази къща е длъжен да се грижи шест месеца за нея.

 

Който обаче не го стори и кучето пострада, той да бъде наказан като човек, който преднамерено е сторил болка другиму.

От петте гряха, правещи човека непристоен за мен, два се извършват срещу кучето – да се бие и изгонва бременна кучка и на куче да се дават остри кокали и гореща чорба.

 

Когато умираш, последен поглед размени с кучето си; за да те придружи в последния ти път”.