Малиноа в действие

 

 

Когато те гледа, сякаш във всеки един момент те пита “Кога ще тренираме?”

 

Предлагаме ви едно интервю с Лъчезар Бочев – за кучето, с което тренира и е негов спътник в живота- Mata v. Bossilek

Впечатляващ екип сте с Мата, откога се занимавате със спорт?

 

С обучение на кучета се занимавам от няколко години. Сферата, към която съм се насочил е практическата част от обучението на едно куче. В това число влиза послушание за градски условия, социализация, реална защита от нападател и т.н…Аз мисля, че кучето е твой спътник в живота, трябва да бъде добре възпитано и да не създава излишна тежест на собственика си. Добре обученото куче може да бъде поставяно в много повече ситуации в града от колкото непослушното. Пример за това е нещо просто като това да отидеш до магазина и да оставиш кучето на команда да те чака отпред. По този начин ще може да прекарвате и много повече време заедно.

Лъчезар Бочев  и малиноа Mata v. Bossilek

Защо избра малиноа?

 

Избрах породата белгийска овчарка (малиноа) най-вече заради прекрасните й работни качества. За малиноата може да се говори много, но ето някои от чертите, които лично мен ме грабнаха:

- Готовност за работа във всеки един момент Докато те гледа, това куче сякаш във всек

и един момент те пита “Кога ще тренираме?”. Кучетата от тази порода искат да угодят на собственика си във всеки един момент.

- Огромна психическа и физическа издръжливост Тялото на малиноата е създадено перфектно за работа. Тя е пъргава, издръжлива и в същото време със стабилна мускулатура. Когато говорим за психическата издръжливост на породата винаги се сещам за поговорката “Луд умора няма” и това го казвам в най-позитивния смисъл.

- Постоянна бдителност Това е друга прекрасна черта на малиноата, която ме грабна. Всеки шум и всяко движение не остават незабелязани за това куче. Заедно с вродените си инстинкти на пазач, това го прави и прекрасен избор за охрана на обект или телохранител. Малиноата е доказало се многофункционално куче. То е подходящо за разнородни дисциплини като аджилити, следотърсач,

спасител, полицейско куче, пазач, любвеобвилно семейно куче и т.н..

 

Разкажи ни за клуба, в който тренирате.

 

Тренирам в киноложко сдружение “Витоша”. Занимаваме се с обучението на всякакви породи кучета в различни дисциплини като следа,послушание,защита,подготовки за изложби и изпити, социализиране и т.н.. “Витоша” обединява хора с различни инереси, свързани с работата с кучета.

В общ план нашите тренировки преминават по следният начин: Първо се тренира дисциплината “следа” на предварително избрани поляни. След това се отива на тренировъчният полигон и се започва “послушание” и накрая “защита”. По време на послушанието тренираме социализация, команди като “легни”,”редом”, “тук”, подлагаме кучетата в различни стресови ситуации, подготовки за изложби и т.н.. По време на раздел “защита” тренираме неща като облайване, задържане на престъпник и обезоражаването му и в същото време пълен контрол над кучето.

А в ежедневието?

Всеки мой ден започва със задължителната сутрешна разходка на моите кучета. Винаги когато излизам, моята белгийска овчарка е с мен в колата. Тя е мой верен спътник, приятел и охрана, ако се наложи. Денят ми завършва със задължителната вечерна разходка и игра със съседските кучета.

 

Това ли е първото ти куче?

 

Имал съм доста кучета досега, но такова сработване с мое куче досега не бях имал.

 

Защо, според теб, има толкова много “проблемни ” кучета и стопаните им не могат да се справят? Какво пропускат?

Във въпроса се съдържа и отговорът – има проблемни кучета, защото стопаните им не могат да се справят. Защо се получава това? От моите наблюдения досега съм забелязал няколко основни проблема:

Много хора още не знаят що е това “куче”. Често между тяхните представи и това какво представлява всъщност кучето има голямо разминаване. В това число влиза и прекомерното „очовечяване” на домашния любимец.

Постоянно се случва и неподходящ избор на порода. Примерно хора, които нямат възможност за дълги разходки си взимат много енергична порода. Кучето няма къде да изразходи енергията си, става нервно и започва да прави бели.

Друг проблем е, че на стопаните често не им оставя никакво време за най-общо възпитание на кучето, а дори да им остава, често те не знаят как да го направят. Трябва да се знае, че кучето се осланя на инстинктите си. Човек трябва да ги разбере и осъзнае и да ги накара да работят в негова полза.

 

 

Добре е кучето от малко да разбере своето място в “глутницата”. Да можеш да бъркаш с ръка в паницата на кучето, докато то яде, не е достатъчно. Друго важно нещо е ранната социализация и възпитанието от първия ден, в който кучето стъпи във вашия дом. Може да е малко и сладко и да ви целува постоянно, но това не трябва да ви обезоражава и то да не бъде санкционирано, когато направи нещо нередно. Съветът ми за бъдещите собственици на малиноа е социализация от най-ранна възраст.