История с Куче и Човек, I

 

Всеки, който някога е спасявал куче, ще ви каже, че това е преживяване, което може да ви разтърси из основи. И че всичко се случва много бавно, и че до последно не е ясно ще го бъде ли… но има пулс на позитивна енергия, която кипва в човешкото тяло повече отколкото на въжеиграч.

 

В някои случаи фрагменти от тази емоционална експлозия са толкова мощни, за да бъдат приети за съвременно медицинско чудо.

Казвам се Даниел…

 

“Аз съм Даниел и преди повече от година на мен ми се случи нещо ужасно. Сега вече съм готова да споделя моята история – казва Danielle Torgerson, ветеринарен техник. Преди четири години някой донесе в клиниката малко кученце. Аз по принцип не съм назначена в този кабинет и работя в друг, но почувствах, че нещо ме тегли към приемната. Това беше много странно усещане, аз хвърлих един поглед какво се случва там. На масата имаше малко кученце. То ме гледаше с много болка и отчаяние. Мъжът го беше донесъл за последна игла. Но аз някак знаех, че не това е неговият край. Малкото същество беше ужасно изгорено по главата сякаш някой го е залял с бензин и го е подпалил. Бяха го донесли за евтаназия…

 

Съвестта на Даниел започва да се бори с несправедливостта от угасването на този млад живот преди да е узнал простите радости, които всяко куче трябва да е видяло. В ума се зареждат картини – дали мъничето би могло да има свое собствено легло, биха ли могли да имат разходки в парка в студените вечери? Възможно ли би било това кученце да се събужда всяка сутрин до човек, чиято първа дума е неговото име? „Попитах ветеринарния лекар дали нещо би могло да се направи” – припомня си Даниел. Той отговори, че лечението е възможно и би могло да бъде успешно, но ще струва много скъпо.

И това е всичко, което на Даниел и е било достатъчно да чуе. Тя не е богата, но е твърдо решена ако има и малък шанс кучето да се възстанови, да му помогне да го направи. Свързва се с лекар за консултация за оперативно лечение да решат какво може да се направи. “Той не можеше да се храни и да пие вода, защото част от устата му беше смляна, спомня си Даниел. Операцията по присаждане на кожа минава успешно, устата е реконструирана и състоянието на кученцето започва да се подобрява и жизнените му функции се завръщат. Даниел го кръщава Д’Артанян или накратко Мистър Ди. Мистър Ди започва да расте и се превръща в едро куче и добива репутацията на благородно и великодушно куче. Той позволява на всички котки да спят до него, споделя храната си с други кучета, не само че не ги гони, но дори им носи парченца от яденето си. Но на улицата Мистър Ди, въпреки благородния си характер, често бива оглеждан от хората наоколо като звяр: “Той изглеждаше като върколак с неговата присадена кожа и хората изпитват страх като го видят. Но той е моят истински ангел и знам, че спасявайки го това е нещото, което спаси и мен самата.” Преди година Даниел пострадва в ужасен инцидент с мотоциклет, когато се опитва да избегне сблъсък. За секунди тя е на земята, кървяща и с разбит череп, очаквайки хеликоптер, който да я отведе до травматичния център, където лекарите ще отрият, че тя няма функция на мозъка. 12 дни Даниел лежи неподвижна в нейната бледосиня болнична нощница, докато майката и, която идва от Германия, тича между болницата и дома на Даниел, за да се грижи не само за умиращата си дъщеря, но и за животните, които са светът на дъщеря и. През нощта, бившият съпруг на Даниел помага да наглежда животните, докато майката е в болницата или се опитва да събере малко сили, но всички са много уплашени за изхода.

 

И в тишината на ума, от душата на Даниел се изтръгва силен вик “Аз трябва да се върна при Мистър Ди и другите си деца, защото те се нуждаят от мен и аз се нуждая от тях” – разказва Даниел за чувството, което е усетила – отчаяната нужда да се събере отново със своите любимци, независимо от липсата на медицински доказателства, че тя може да има подобни емоции в нейното състояние на кома. Трябваше да се събудя заради моите животни “След 12 дни чудото се случва. Лекарите чуват първите думи, които тя прошепва, когато се събужда от комата – Мистър Ди. Няколко седмици младата жена остава на рехабилитация, където отново се учи да ходи и да говори. Очевидно е, че за нея е крайно болезнено да е далече от тези, които обича и това я мотивира да работи всекидневно упорито.

“Когато накрая се върнах у дома, Мистър Ди беше толкова щастлив. Той ме проверяваше непрекъснато и като усетеше, че ме боли много, поставяше внимателно лапа на главата ми и въздишаше. Наистина зная, че ако не беше за Мистър Ди аз днес нямаше да съм тук, нямаше да имам сили да го направя. Той стана моят мускетар, моят защитник и ми даваше сигурност и защита, която аз никога не съм получавала от хора”.

 

Днес, напълно възстановена, най-голямата надежда на Даниел е, че нейната история ще вдъхнови други хора да спасяват животни. Тя моли хората да обмислят спасяването на животни, за които няма дом и които са обречени.

 

Тази история е една от многото от The Great Animal Rescue Chase