Възможно ли е генът, обуславящ размерите на нашият приятел да ни помогне да победим рака?
В Бетезда, Мериленд, е седалището на Националния Институт за изследване на човешкия геном. Създаден е през 1989 година за откриване и каталогизиране на всички човешки гени и за определяне точната биохимична последователност, която влиза в състава на всеки от трите милиарда и 200 милиона основни елемента на ДНК.
През 2003 година списъкът бе попълнен, но проучването продължава и днес. Декодирането на ДНК, разкриването на точната й биохимична последователност, ще позволи не само да бъдат диагностицирани и лекувани заболявания, все още нелечими, но и да се извършват по-добри селекции в земеделието и животновъдството. И даже, да се усъвършенстват приложните техники в криминалното разследване.
Разбира се, успоредно с това се е развила изследователска дейност и по отношение на генома на нашите „братовчеди“ животните, което в случая представлява интерес за нас.
Благодарение на получените данни от молекулярния анализ на ДНК на стотици бозайници, е настъпила коренна промяна. Така е било установено, че делфинът и жирафът имат общо семейство и че сред роднините на слона е и мишката!
А на всичко отгоре, е доказано, че всред общите предци на хора и на примати заема място и заекът!
И още по повод родствата: в резултат на нови анализи върху генетичното наследство на човека и на шимпанзето е било установено, че те споделят не 98-99% от гените, а 94%.
Изобщо, противно на общоприетото, се е оказало, че разстоянието, което отделя човекът от маймуната е много по-голямо.
Този тип анализи на ДНК обхваща и нашите приятели кучетата. Екип, ръководен от Илейн Острандер, е натоварен със задачата да извърши сравнително проучване върху рака, който засяга и кучета и хора. Той е обявил разпознаването на гена, обуславящ малкия ръст на кучетата.
„Обособяването и охарактеризирането на един фундаментален генетичен вариант, обуславящ различията в ръста на кучетата съдържа особено голям научен интерес, доколкото въпросният ген е в наличност у всички кучета, както и в различни други животински видове, в това число и човешкият.“
Този ген би могъл да бъде от значение също за определяне ръста на нас, хората.
Приятел срещу рака
Задачата на проучването е идентифициране на гените, които контролират други аспекти на кучешката морфология. Но както заключава Илейн Острандер, подчертавайки доказания факт за семейната предразположеност към рак на простата чрез IGF-1
„да се познава механизма, посредством който гените регулират ръста на тялото при кучетата, ни позволява да добием информация върху това как големината на скелетната маса бива генетично програмирана при човешките създания.
Освен това, по този начин можем да разширим нашия набор от гени, които изглеждат „замесени“ във възникването на патологии като рака, при които клетъчното размножаване е извън контрол“.
Ракът заема първо място като причина за смърт при кучетата и проучването на най-разпространените заболявания сред тях може да допринесе за разбиране развитието на рака при човека. Х
истологичното, биологичното и клиничното проучване на кучешките патологии е показало много успоредни положения с човешките и едно сравнително проучване на тези патологии може да бъде от полза и за кучетата и за хората.
