Военните кучета

По време на войната в Алжир следовите кучета били използвани, за да намират вражески формирования.

Едно от тези кучета е и Gemin, немско овчарско куче от военния развъдник в Beni Messous.

 

Непоколебимост и вярност

 

Когато за пръв път пристигнал в Алжир, той бил толкова лош, че никой не можел да се доближи до него, с изключение на жандармерийски офицер Джилбърт Годфройд. На 29 март 1958 година офицерът бил събуден по тъмно сутринта, когато около 200 мъже се опитвали да преминат през телените ограждения на Тунизийската граница, по които протичал електрически ток Gemin и неговият собственик веднага тръгнали на акция, с хеликоптер били отведени до мястото и незабавно започнали да претърсват района, подпомагани от отряд парашутисти от Първи Чуждестранен Легион.

 

За кучето било твърде лесно да открие прясната следа, но изневиделица неговият водач бил покосен от автоматична стрелба и фатално ранен. Gemin скочил върху стрелеца и без колебание разкъсал неговото гърло. После се върнал обратно до тялото на своя водач, легнал до главата му, за да го пази. Чули изстрелите, парашутистите пристигнали на мястото, но по никакъв начин не успявали да накарат Gemin да мръдне от там. Шестима от тях “го преборили” като хвърлили върху него връхните си дрехи и го уловили. Отвели го обратно в базата, но той не се подчинявал на командите на никой друг и практически без своя водач бил безполезен.

Решили веднага да го освободят от длъжност и го преместили в централния развъдник на жандармерията в Gramat, където съгласно заповедта на секретаря той “ще трябва да получава специални грижи до края на живота си”. За жалост, Gemin, само две седмици след пристигането си там издъхнал от мъка по своя човек, с разбито сърце. И до днес неговия прах се пази в Централния жандармерийски тренировъчен център за кучета и водачи, а паметникът в Gramat напомня за неговия героизъм.