Видове ход на кучето

 

 

Кучето може да извършва четири вида ход: ходене, тръс, галоп и раван.

 

 

При естествени условия кучето използва основно тръс, когато разстоянията са по-големи и по този начин избягва по-голямата умора.

 

При ходенето един от крайниците е винаги опрян на земята, докато при скоковете се установява увисване във въздуха на всичките четири крайника.

 

 

 

Ходене

 

 

 

 

 

 

 

 

Това е ход на вървене, по-скоро бавен, при който центърът на тежестта извършва по-скоро ограничени измествания.

 

Осъществява се с повдигането на предния крайник, напр. десен, последвано от повдигане на заден ляв, после преден ляв, последвано от повдигане на заден десен и т.н.

 

 

Тръс

 

движение на кучето

Това е може би най-важният ход на кучето и абсолютно задължителен за повечето породи при показване в ринг.

Това е подскачащ ход, при който равновесието е по-скоро нестабилно и се осъществява с повдигането на левия преден и задния десен крайник, последвано от една фаза без опора, а после отново повдигане на предния десен крайник и задния ляв и т.н.

 

Тръсът на ринга винаги е по-различен от този, когато кучето е в работна обстановка или върши своите задачи в естествени условия

В ринга е винаги удължен и това се обуславя от значителния тласък на задната част, последван от широко покриване на терен от предницата. Обикновено този ход дава много информация на съдещия и позволява да бъдат оценени някои от специфичните характеристики на екземпляра.

 

 

 

Галоп

 

Това е един извънредно нестабилен ход, трикратно подскачане, с една фаза без опора, съставено от серия скокове. Използва се най-често при скоростно бягане само в особени случаи и за къси разстояния.

 

 

 

 

 Раван.

 

Това е един много оспорван ход: вървене с два алтерниращи такта, по време на който центърът на тежестта претърпява значително колебание в странична посока, а не в посока отгоре надолу или отдолу нагоре, както при галопа. Този ход се осъществява посредством едно движение на латералните крайници в два алтерниращи такта. Счита се, че кучето използва този ход, когато иска да осигури почивка на някои мускулни групи.

Това става много рядко когато то тича свободно, обикновено го използва по време на изложба, когато трябва да се нагоди към хода на водача си.