Бултериер

 

 Има породи които грабват със скромната хармоничност на линията си, други – обратно, със своите характеристики се отдалечават от представите за класическа красота на кучето. Между тези последните бултериерът може да претендира за златната палма за странност. Неговата физиономия, изцяло уникална, не оставя никой индиферентен.

 

Според вкуса си ще го намерите отвратителен, странен или пък върховен.

 

 

Бултериер

Тази невероятна глава те кара да мислиш по-малко за куче и те принуждава да търсиш за нея квалификация – яйце, топка за ръгби, акула… така или иначе, тя отстъпва от определени норми.

 

 

 

 

 

История

 

Появяването на териерите от типа бул кореспондира на една трагична еволюция в тъжната история на кучетата за битки. Бул файтинг остава дълго време широко разпространен и булдогът, молос със среден ръст и скъсена предна част на главата, е специализираният инструмент. Но когато през 1835 година британският парламент забранява тези спектакли, любителите на този род усещания казаха само “Хелоу”, вкусът не изчезва. Преминава се към битки между кучета, което е много по-лесно за организиране в условията на градските потайности.

 

За булдога, който преди това е имал за задача да се вкопчи като пиавица в муцуната на бика, не било много лесно да бъде възбуден интересът му  към битки с кучета. Заели се да го кръстосат с избухливите териери, които от своя страна развличали работниците в “мачовете” срещу плъхове. Това е концепцията на бул енд териер, породата е родена.

 

Английският стафордшир представя до наши дни класическият модел на тези хибриди. В бъдещето на була измежду прародителите териери фигурират манчестерски териер и неговия близък братовчед английски бял териер.

 

Джим Хинкс е един от първите развъдчици, който проявява загриженост към естетическите качества при селекционирането. В неговия град Бирмингам, който е домакин през 1860 година на втората изложба на английски кучета, той го представя за пръв път под наименованието “bull- and – terrier”. През 1862 година  представя в Лондон бялата женска Пус, която се разглежда като прародител на породата. Картината на кучето-гладиатор не е вече много далече. Хинкс предизвиква като казва, че елегантната Пус е безкрайно издръжлива и я противопоставят на друго куче, от която битка тя излиза победител!

 

Кенел клуб регистрира породата в своите регистри през 1873 година, като тя приема родовото име бултериер. Клубът е формиран през 1887 година. За да завърши своята селекция, Хинкс намира убежище именно при далматинеца, който допринася за омекотяване на характера. След неговата смърт развъждането се продължава от синовете му, а после от неговия внук Карлтон, който през 1920 година произвежда кучета под наименованието ” of Brum”.

 

Докато през 1895 година купирането  на ушите е било забранено във Великобритания, развъдчиците правели усилия да изправят ушите на кучето. За да поправят още повече породата се ориентирали към яйцевидна глава – еталон Lord Gladiator, роден през 1917 година при развъдчика Трюк, който за пръв път налага този белег като предимство. През 1930 година развъдчиците Тюнмер, Лион, Елис и Джонсън въвеждат,  не без сериозна полемика, различните цветове на космената покривка. До края на XIX век печели привърженици в сраните от Британската общност САЩ и накрая континентална Европа.

 

Казахте странен?

Бултериер

За да разчленим по-сериозно “нещото” наречено глава, ще забележим, че наблягането на специфичността е родено от едно разместване на естествените линии: там където другите кучета имат вдлъбнатина, була има издатина. Дълга, широка, силна, тази глава, лишена от гънки като че ли е напълнена чрез надуване. Предната част на главата – висока и могъща, е по-дълга от черепа, но няма изразен никакав стоп. Булът не се радва на спускаща се линия, тъй като при него тя спада силно с носово фронтално спадане. На места се издига една линия с ясно изразена изпъкналост. Основната част на черепа, който е просто  железен, е като голям трюфел, насочен от горе надолу, като профилът е силно изкривен от вън навътре. Черепът и муцуната са разположени върху различни линии. Това е фамозното downface, фабрична марка на породата. Очите също са своеобразни: вмъкнати полегато триъгълни, малки, тъмни, много тесни, непроницаеми. На всичко отгоре той има изящни прави уши, прикрепени високо и носени много гордо.

 

Тялото, построено върху сходен на другите териери модел от типа бул е преди всичко класическо, но някои линии остават забележитлини: компактни, могъщи, широки гърди и силна костна система.

“Булът трябва да бъде толскова широк отзад както и отпред, толкова прав отдолу, колкото и отгоре, като един цилиндър” – резюмира един известен развъдчик. В тази набитост има елегентност и отмереност: в нито един случай булът не проявява тромавост. Неговата мощ прави впечатление повече от неговия ръст, който със своите 50-тина см. остава скромен. Английският стандарт не определя лимит на тегло и ръст. Различията в габаритите могат да бъдат изчистени, но той целият трябва да бъде добре пропорциониран.

 

Мишата козина може да бъде чисто бяла или с монокъл на очите, добре приет от любителите. Освен това има оцветена козина – червена, бежова, трицветна, опушено, цветът винаги трабва да преобладава над бялото по тялото, когато не е чисто бял.

 

следва Темперамент и вариации по темата