Акита ину, кучето на самураите

Малко са кучетата, съумели да поемат в себе си духа на цяла една страна, както акита ину, кучето на самураите. Акита ину е толкова обичана от своите сънародници, че е считана от тях за същински природен паметник

 

Основната му черта е достойнството. Внушителен, горд, спокоен, величествен, тържествен, той изцяло представлява качествата на характера и житейската философия на японския народ, който го е причислил към природните си паметници и до неотдавна възпрепятстваше износа на най-добрите екземпляри. Отглеждането на акита вече е достигнало много високо равнище и извън родината му. Фактът, че винаги е бил символ на благородство, мощ и богатство, както и номинирането му за природен паметник не поощрявало неговия експорт.

В Европа акита е пристигнал сравнително скоро. Отварянето на японските граници благоприятства вноса на много типични кучета, от които произлезли отлични екземпляри. Специалистите съветват при внос от Япония да се внимава за родословието. Там кученцата акита обикновено се записват в асоциацията “Хозонкай”, която издава педигри, валидно за тази страна, но не и на международно равнище. За да отговаря на FCI-нормите екземплярите, които пристигат в Европа трябва да притежават сертификат от Японския Кенел клуб, единствения упълномощен да издава официални документи орган. В тях са записани неговите данни, тези на кучето и на новия собственик.

 

Бдителен и предан

 

Типичен шпиц, як, но пъргав и елегантен, акита изразява достойнствата си най-вече в движение. Най-типичният му цвят изглежда е рижаво-червеният с бели долни части на тялото. Този цвят е най-разпространеният. Напоследък по ринговете се срещат и тигрови акита. Рижавият цвят е предпочитан, заради маската, която прави муцуната по-изразителна, очите се очертават по-добре, но това е въпрос на вкус. Относно цвета на косъма много кинолози смятат, че черните маски и петна са остатъци от някогашните кръстоски с молосоиди и са трудни за отстраняване. Много хора предполагат, че дългият косъм с гъсто подкосмие

изисква немалко грижи. Това не е така.

Акита притежава две типични за породата преимущества: няма неприятна миризма и сам се измива, ближейки се като котка. Той е грубовато, издръжливо куче, което не страда от особени заболявания. Що се отнася до характера една древна японска поговорка казва “Акита е спокоен като гората, когато мълчи и бърз като мълния, когато е в действие.” Той е бдителен, предан на господаря си, винаги внимаващ какво става около него, самоуверен, с голямо вътрешно спокойствие, дисциплинира

н, неустрашим, лесно се приспособява към различни обстановки. Тези качества са били необходими при лова на мечки.

 

Портретът му е добре представен в историята с Ачико. Успешно изпълнява функциите на охрана и защита, според традицията, и на деца. Когато отивали на работа в полето, японските жени оставяли децата си под охраната на женски акита, уверени, че те ще ги закрилят и защитават, както биха го сторили за собствените си кученца. Това великолепно отношение към децата е добре символизирано от обичая да се подарява на новородените дървена статуя на акита за късмет и закрила от болестите.

 

 

 

Акита можел да ловува самостоятелно или в двойка със сокол. В последния случай на сокола се падала задачата да открива, дразни и разсейва плячката от височина, докато последва намесата на кучето тяло до тяло, с юнашка сила и смелост. Характерно за породата е, че плячката се атакува с абсолютно мълчание, даже без изръмжаване, традиционно за повечето породи, когато се озоват пред дивеч с големи размери. Абсолютното спокойствие, с което акита провежда атаката, разкрива вътрешната му сила, благодарение на която е в състояние да блокира дори големи мечки. Борец по рождение, както и японецът, акита притежава същата способност да обръща в своя полза по-голямото външно превъзходство на противника.