Съдържание:
Агресията има една изява – кучето хапе.
Причините за нея, обаче, са съвсем различни. И те са винаги конкретни, затова да използваме определението „агресивно куче” е неправилно и неточно. Агресивна реакция може да се отключи и при най-тихото и кротко куче. Кои са най-общите случаи, при които кучето проявява агресивно поведение?
Агресия за протекция и защита
Написаното по долу не се отнася за кучета – пазачи, обучени специално с тази цел.
Агресията за протекция и защита са тясно свързани и когато се говори за едната се включва и другата. И двете се отнасят за защита на територията, на храна, на вещите на семейството.
Кучето, което лае по пощальона пази своята територия, по същия начин кучето демонстрира агресивно поведени лаейки, ръмжейки, ако някой се помъчи да влезе във вашата собственост или се приближава до количката с бебечто ви.
Друг пример е защита на собствената храна от други кучета. По-мека форма на агресивност може да се срещне при куче, на което се опитват да вземат топката или пръчката, която то държи между зъбите си.
Агресия, породена от майчински инстинкт
Този вид агресия се изразява по много яростен начин при женски, които отбраняват своите малки и я проявяват срещу гости, срещу членове на семейството, дори понякога и срещу самия господар ако се опитва да докосне кученцата.
Това може да се случи с кучка, която никога преди това не е проявявала агресия. Ако се наложи да се справяте с такъв проблем стратегиите на привикване и приспособяване биха могли да бъдат от полза. Но все пак нужно е повече внимание и разбиране.
Агресия, породена от хищнически инстинкт
Обичайно е за кучето да лае по велосипед (почти всички го правят), по коли или по преминаващо наблизо куче. Това поведение навярно е свързано със силния ловен инстинкт и е генетично обусловено. При преследването на тичащи хора и животни се промъква и известна тенденция към превъзходство.
С опитомяването на кучето ловният инстинкт на някои кучета е бил насочен към други дейности, които да бъдат от полза за човека при неговата работа и през свободното му време.
Два великолепни примера за тази трансформация днес са овчарските кучета и кучетата пазачи на говеда, които живеейки в един урбанизиран свят дават изблик на своите инстинкти върху всичко, което се движи.
Да се коригира такъв инстинкт, вкоренен в тях от векове не е лесна задача. Предложението на специалистите са контра-условните рефлекси, привикване и наказание. Този метод често дава добри резултати.
За нашийника на кучето вържете едно дълго въже (6-8 м). оставете го да преследва (отговор) кола в движение (стимул) и се намесете с едно строго “Не!” и дръпване на въжето миг преди то да се е опънало под силата на кучето. То ще падне и ще почувства болка (непоносим отговор)
Постепенно животното ще започне да се подчинява на командата “Не!”, свързана с болката и ще се откаже от преследването. Когато това стане, похвалете го. По-късно в поза “Седни” дайте команда “Не!”, когато край него преминава кола. Ако се опита да я гони отново, дръпне рязко повода, ако остане спокойно – дайте му лакомство или го похвалете с милувка, ако това го мотивира.
Постъпвайки така, вие ще изтъкнете факта, че предпочитате това поведение отколкото другото т.е. корекцията ще е налице. Следващата стъпка е да го приучите да не преследва движещи се коли независимо дали е на повод или не. Продължете обучението като упражнявате с различни превозни средства.
Агресия поради страх или болка
Болката и страхът могат да събудят агресивността и в най-кроткото животно. Страхливото куче се разпознава лесно по несигурното поведение, ушите са назад и опашката е между краката.
Би могло да диша тежко, да уринира, да получава сърцебиене. В изблик на ужас може да избяга, да се скрие, да легне на земята по гръб или на една страна, да се спотаи или ако е доведено до отчаяние да нападне.
Когато едно куче получава физически наказания от господаря си, в началото може да изглежда страхливо, но ако болката, която изпитва премине границата на поносимостта, животното би могло да започне да ръмжи, готово за хапане. Не са малко случаите, когато ветеринарни лекари при преглед са предизвикали болка у кучето и са били нахапани от пациентите си.
Когато едно куче често трябва да понася такива уроци от живота у него се създава такъв условен рефлекс, че може да стане агресивно дори към собствения си стопанин. И тази агресивност може да се обърне към всеки, който има злощастието да прилича дори и съвсем слабо на този, който го притеснява и посегне дори да го погали.
В паметта на животното болката е свързана с една вдигната ръка или с личност, свързана с мястото около амбулаторията и това отприщва агресивния отговор.Наказанието няма да разреши проблема.
Нежелателното поведение предизвикано от страх често се тълкува от собственика като лошо поведение и бива наказвано. А би трябвало и е препоръчително да се приложи методът на превъзпитание, използвайки стратегиите на контра-условните рефлекси и десенсибилизацията.
