Три пиперливи джуджета: черният и рижаво-кафяв Той, Силки и Йорки съставят миниатюрният триптих на рода на териерите.Съпоставяме техните истории, произход и качества.
Странна е съдбата на тези малки кучета: класифицират ги като териери и същевременно единодушно ги определят като кучета за компания.
Това може да изглежда парадоксално, но не е така. Всъщност са кучета с много добре изразени ловни наклонности и извънредно жив темперамент, но поради малките им размери се оказват и идеални кучета за апартамент.
Черен и рижаво-кафяв Той териер
Този териер изглежда като играчка. Известен е като миниатюрен вариант на Манчестер териера, от когото най-вероятнопроизхожда и чиито външни черти донякъде повтаря.
Произходът му е труден за разгадаване. Разпространено е мнението, че той, заедно с Манчестерския териер, е най-древната териерска порода сред известните ни днес.
Знаем със сигурност, че в самото начало на кинологията всички териер са били класифицирани в два варианта: първият – наподобавящ шотландския, а вторият – английския териер.
През 1828 г. Томас Браун бил този, който разделил общия термин „териер“ на два специфични варианта: шотландски териер и английски териер.
Той казва: „Има два типа териер: твръдокосмест шотландски и гладкокосмест английски. Несъмнено, шотландският е по-чистият. Що се отнася до английския, той най-вероятно произлиза от шотландския посредством кръстоски. Английският териер е очарователно жизнерадостно куче, космената му покривка най-често е черна на гърба, хълбоците, по горната част на врата, главата и опашката. Останалата чест е светлокафява, клоняща къмчервеникаво, с петна в същия цвят над всяко око.“
Следователно, съдейки по описанията или по портретните изображения, не може да се отрече, че както Манчестерския, така и черно-рижавия Той териер са вариантите, които имат най-голяма прилика с античния английски териер.
Изхождайки от тази догадка може да се допусне, с риск от опровержение, че при изграждането на типа на съвременния черен и рижав Той са участвали породи като първите Хрътки, Булдогът и, може би, Басетът.
Споменава се, че са били извършвани и неуместни кръстоски с Чихуахуа и Пинчер-джудже, за да се смали ръста на Манчестера. Но това са повече или по-малко приемливи хипотези, които се споменават за пълнота на информацията.
Сигурно е обаче, че стандартизирането на типологията на тази порода е минало през истински трудности, както може да се разбере от непълната оеднаквеност на официалните описания, принадлежащи на различните международни киноложки организации.
С това може да се обясни късното учредяване на първия Клуб за породата – Американ Той Манчестер Териер Клуб, основан през 1938 година и признат от Американ Кенел Клуб през същата година.
На повишения авторитет на този клуб е дължим факта, че през 1959 г. отделната порода Манчестер е била призната в два възможни варианта с два самостоятелни стандарта.
Черният и рижав Той е бил толкова разпространен в Англия през втората половина на XIX век, че е могло да бъде намерен даже на борда на корабите като работник – мишеловец.
Днес това куче се среща все по-рядко.
