Всеки път след големи природни катастрофи и бедствия учените правят заключения относно факта, че часове преди това домашните животни изпадат в някакво особено напрегнато състояние.
Често се говори за някакво паранормално шесто чувство, което позволява на птиците, рибите и животните навреме да усетят опасността.
Но съществува ли в действителност такова шесто чувство при тях?
Учените неведнъж са се опитвали да привлекат нашите по-малки братя в служба на сеизмологията.
Особено много изследвания в това направление са провели японските учени, които изучават чувствителността на котките, кучетата, златните рибки и десетки други домашни любимци към земетресения и цунами.
Като каноничен пример се посочва факта, че по време на катастрофално цунами в Индийски океан на 26 декември 2004 година, взело живота на 230 хиляди души, не е загинало нито едно домашно животно – няколко часа преди този ужас всички те успели да напуснат мястото и да се скрият в хълмиста местност надалече от брега.
Все пак изследванията не се донесли на науката никакви знания относно паранормалните способности на животинския свят.
И досега учените смятат, че способността на животните да предугаждат стихийните бедствия е само обичайна проява на осезателните органи на животните, които те владеят до съвършенство.
За никого не е тайна, че тези органи при птиците и животните превъзхождат многократно усещанията на човека.
Остротата на обонянието на кучето отдавна е влязла в поговорките, птиците са способни да улавят магнитното поле на Земята, а прилепите – да откриват своята плячка по акустични сигнали.
Отделно внимание заслужават слоновете, които са способни да чувстват вибрациите от огромно разстояние. Те могат да усетят приближаването на своите събратя от няколко километри, като могат да различават дали това са мъжки, женски или бебета слонове.
Тези и други подобни способности не са имали научно обяснение и по тази причина са считани за свръхестествени и мистични. Учените считат, че така нареченото „шесто чувство” при животните това е просто тяхната способност да усещат вибрациите на въздуха и изменението на атмосферното налягане.
Тази способност е благодарение на чувствителност на осезателната система или на слуха, доколкото спадането или увеличението на атмосферното влияние се съпровожда от изменения на скоростта на звука във въздуха, а следователно и на тоналността на звучене.
Особено остро усещат такива спадове рибите, доколкото способността да плуват се основава на баланса на вътрешното и външно налягане.
Чувствайки някакво подозрително изменение, идващо от някакво направление, животните се стремят да се придвижат в противоположната посока.
За глутниците и стадни животни е достатъчен примера на едно или две от тях, които са най-чувствителни и цялата популация, подчинявайки се на инстинкта, се втурва да се спасява.
Т.е. тук става дума за свръхчувствителност, а не за мистика.
