Съдържание:
Критичните моменти в живота на малкото кученце
от Д-р Пейчев, Пламен Чубуров
Хипогликемичните кученца имат много намалени запаси от гликоген, който е задължително необходим източник на енергия.
Той бързо се изчерпва, ако от самото начало кученцето не се храни достатъчно. Признаците са обезводняване, намаляване на теглото и телесната температура, вялост, пасивност.
Лечение – подсладена вода или глюкозен серум.
Профилактично се дохранват с адаптирано мляко за кученца, веднага щом се установи, че не надават.
Хеморагичен синдром (първите четири дни)
Причини – прекалено късо прекъсната и/или инфектирана пъпна връв, както и вродена липса на вит.К. Признаците са кръвотечение, кръвоизливи, вялост, кома и смърт.
Специфично лечение няма, на останалите живи се прилага вит К. Профилактично вит. К се прилага на майката по време на бременността.
Синдром на токсичното мляко (2-ри – 14 -ти ден)
Причини – метрит, субинволюция на матката, мастит, в резултат на което в млякото попадат токсини. Най-често при засегнатите кученца се наблюдава надут и напрегнат корем, затекъл анус.
Лечението се състои в изолиране на кученцата от майката, като се следи те да не се преохладят, преминава се към изхранване с млекозаместител за кучета, предприемат се спешни мерки за лекуване на кучката.
След като бъде излекувана, малките се връщат при нея. През целия период на кърмене майката се наблюдава внимателно.
Бактериални инфекции
Наблюдават се най-често след неправилно прекъсната и небрежно дезинфекцирана пъпна връв, както и при неасептично купирана опашка.
Признаци – възпалени или инфектирани пъп или опашка, перитонит, сепсис. Лечението се извършва изключително с антибактериални средства.
Профилактика – съблюдаване на строга хигиена както по време на раждането, така и в последващите етапи, особено в леглото на кученцата, своевременна дезинфекция при всяко повреждане на кожата и лигавиците.
Вирусни инфекции Херпес (5-ти – 20-ти ден)
Причинителят е херпес-вирус, който поразява черния дроб, бъбреците и централната нервна система. Засегнатите малки непрекъснато скимтят, координацията на движенията им е нарушена, следва изпадане в угнетено състояние, като почти винаги изходът е летален до 24 часа.
При преболедувалите се наблюдават трайни бъбречни увреждания. Лечението е симптоматично, обезателно съпроводено със затопляне на малките.
Профилактика – поддържане на достатъчно висока температура при кученцата, възпрепятстваща разпространението и внедряването на вируса
(продължава)
