Зоо терапията се определя като специфична част от терапевтичния процес за хора, които имат психологически, социални, емоционални или когнитивни проблеми.
Тази терапия се провежда в болници, специализирани възстановителни центрове или посещения в домашна обстановка.
Няма ограничения във възрастта на хората, които беха могли да ползват този начин на терапия. Тя работи изключително добре както с деца, така и с възрастни хора.
Често за тази цел се ползват коне, котки и кучета, но кучетата са най-предпочитаните за работа.
Терапевтичното куче е куче, което е обучено да доставя обич и комфорт на хората в болници, възстановителни центрове, старчески домове, домашна обстановка и училища.
Екипът водач-куче минава редица тестове преди да бъде сертифициран и на всеки 6 месеца се прави контролен тест за определяне на нивото на стрес при кучето. За терапевтични кучета се използват всички – породисти или непородисти кучета.
Най-важното за едно куче, за да бъде ползвано като терапевт, е неговият темперамент.
Кучето трябва да бъде приятелски настроено, търпеливо, уверено и внимателно във всяка ситуация при срещата си с непознати хора.
Терапевтичното куче трябва да обича човешкият контакт и да е търпеливо при стресиращи ситуации. Основната работа при лечение с куче е да позволява на непознати хора да правят физически контакт с него и да се насладят на този контакт.
Децата, по-специално, предпочитат да прегръщат животното, дакато възрастни обикновено предпочитат да се наслаждават на кучето от дистанция.
Понякога, при затруднена подвижност на пациента, кучето се повдига, за да се облегне на скута на човек в инвалидна количка или се поставя да лежи върху специално килимче в леглото на болния.
Много от тези кучета допринасят за приятните впечатления от срещите с тях, като изпълняват малки трикове за аудиторията или като участват в структурирани игри.
Историческото развитие на терапията с кучета
По време на Втората световна война, при бойни операции срещу японските сили на остров Нова Гвинея, ефрейтор Уилям Уайн осиновява млад Йоркширски териер, който е изоставен на бойното поле. Името, което той дава на това куче е Smoky (Опушен ).
Смоуки придружава Уайн в редица бойни мисии, осигурявайки комфорт и развлечения за войниците, а дори и помога на ВВС (Военно въздушни сили) в прокарването на телеграфен кабел през тесни подземни тръби, извършвайки за минути дейност, която би била много опасна и би отнела три дни строителни работи, през които хората щели да бъдат изложани на опасност от директни бомбардировки.
Услугите на Смоуки като терапевтично куче, започват когато ефрейтор Уайн е хоспитализиран в следствие на заболяване причинено от неблагоприятните условия в джунглата.
Докато Уейн се възстановява, бойните му другари водят кучето на посещение в болницата, за да развеселява приятелят им. Йоркито веднага става хит сред другите ранени войници.
Д-р Карл Май, от известната „Mayo Clinic” е командващ офицер, който разрешава на Уейн да спи в болничтото си лего с кучето в продължение на пет нощи. Работата на Смоуки като терапевтично куче продължава 12 години, по време и след Втората световна война.
Създаването на системен подход към използването на кучета за терапия се дължи на Илейн Смит, един американец, който работи като медицинска сестра за известно време в Англия.
Смит забелязала колко добре пациентите отговаряли на посещенията на определен свещеник и неговия спътник куче, един голдън ретривър.
След завръщането си в Съединените щати през 1976 г., Смит стартира програма за обучение на кучета да посещават институции.
С течение на годините други здравни работници забелязават терапевтичния ефект, като например облекчаване на стрес, понижаване на кръвното налягане и повдигане на духа. През последните години, лечението с кучета е приложено и в помощ на децата да преодолеят речеви и емоционални разстройства.
