зооинж. Николай Атанасов
При продължително запазване на конфликтната ситуация настъпват последстващи реакции.
В тях се включва кората на надбъбречните жлези. Съставена е от три слоя: външен, среден и вътрешен, а хормоните, които се отделят от нея се разделят на три групи: минералкортикоиди, глюкокортикоиди, сексуалкортикоиди.
Кората започва да отделя своите хормони под влияние на стимули, които не се регулират от нервни импулси, както в сърцевината, а от адренокортикотропния хормон (АКТХ) на хипофизата. Секретирането на АКТХ по подобие на адреналина, се осъществява по сигнал от нервната система.
Под влиянието на стрес се активират клетките на хипоталамуса, които самостоятелно стимулират хипофизата да отделя АКТХ.
Все още няма яснота по въпроса как надбъбречните жлези влияят на организма да се адаптира към стрес. Някои от механизмите са свързани с обмяната на глюкозата, а от там и мобилизация на съхранените в организма хранителни запаси.
Доказано е, че АКТХ директно спомага за спадането на тревогата.
Пряко отношение към стреса имат глюкокортикоидите.
Те са едни от най-важните адаптивни хормони и играят изключително важна роля за устойчивостта на кучето в конфликтна ситуация. Секретирането им се регулира от хипоталамохипофизната система.
Глюкокортикоидите, представени от трите си хормона кортикостерон, кортизол и кортизон, участват в редица други физиологични процеси: обмяна на водата, белтъчините, мазнините и въглехидратите; повишаване нивото на кръвната захар и потискане използването на глюкозата от инсулина; стимулиране отделянето на мазнини от мастните депа и използването им за задоволяване на енергийните нужди на организма; подпомагане бързото възстановяване на уморените мускули и повишаване на способността им за натоварване; противовъзпалително и противоалергично действие; подпомагане секретирането на стомашен сок.
Ако някое куче е поставено в ситуация, която непрекъснато го държи в стресово състояние, дейността в зоните на мозъка му, контролиращи положителните емоции и поведение, намалява.
Ако друго куче е в състояние да се справи със същата стресовата ситуация, дейността на зоните в мозъка, контролиращи положителните емоции и поведение, се засилва.
При една и съща стресова ситуация, но с различна степен на възможност за контролирането му, биологичните промени може да са напълно различни. Ако физиологичните защитни механизми на организма отстъпват пред действащите външни дразнители (стресори), състоянието на кучето става критично.
Продължителното състояние на стрес довежда до увеличаване на надбъбречните жлези и разтройство на тяхната функция. Изтощава се нервната система. Кучето се разболява, а изходът може да е летален.
Наблюденията, които сме извършвали показват, че стрес-синдром може да се развие под въздействието на различни фактори, които могат да се разделят в две големи групи:
– стрес, предизвикан при въздействие върху кучето по физичен път (физически стрес);
– стрес, предизвикан при въздействие върху емоциите на кучето (психогенен стрес).
Разбира се, когато говорим за психогенен стрес, ние имаме предвид външната проява чрез мимика, поза и звук на редица усещания, имащи субективен характер от вида на радост, тъга, огорчение. Що се отнася до вътрешното преживяване, ние можем само да предполагаме, базирайки се на поведението на кучето.
Кучето може да бъде устойчиво на стрес, ако обучението му започне от най-ранна възраст и включва в себе си добра социализация към хора и животни, привикване към все по-силни шумови и светлинни дразнители, постепенно увеличаване на физическото натоварване, последователност в дресировката – от по-простото към по-сложното.
Редица автори (Селье, 1979; Виру, 1981; Меерсон, 1981; Фурдуй, 1982) препоръчват съпротивляемостта на организма към стрес да се повишава чрез лекарствени средства.
Ние одобряваме използването на медикаменти единствено в случаите, когато стресът не може да се преодолее посредством намаляване натоварването на кучето, почивката му от занятия или изолиране от средата, предизвикала стресирането.
