Стандарти

Белите и черните Немски Овчарски Кучета

от Николай Атанасов

Белите немски овчарски кучета не са новост в селекцията на породата. Дядото на Horand Grafrath по майчина линия е с бял цвят на космената покривка.

През първите етапи от консолидацията на породата често срещано явление е раждането на бели немски овчарски кучета от нормално оцветени родители.

Дискриминацията над тях настъпва след смъртта на Щефаниц, а с корекцията на стандарта от 1960 г. те окончателно са отхвърлени като цветови вариант

б.Pollux 151 х м. Schafermдdchen v. Hanau 154 Kastor 153

б.Greif (бял цвят) х м. Lene 156 м. Lotte         Lene 156

От връзката Kastor и  Lene  се ражда Hektor Linksrhein (Horand von Grafrath)

Селекцията на белите немски овчарски кучета се провежда в САЩ.

През 1913 г. Ан Трейси (Ann Tracy) основава The German Shepherd Dog Club of America. Първите немски овчарски кучета, попаднали на американския континент са нейни.

Те са най-добрите за времето си, нормално оцветени, но някои дават потомци с бял цвят. Един от тях е роденият през 1917 г. Stonihurst Edmund.

Той е първото официално регистрирано в Американския кенел клуб бяло немско овчарско куче. “Златната година” за немските овчарски кучета в САЩ е 1923, когато Жералдин Рокфелер започва да проявява интерес към породата.

Свръх богатата дама купува много хубави кучета от Германия, потомци на водещи разплодници. В собствения си развъдник “Giralda“ тя селекционира три типа немски овчарски кучета според цвета на косъма: нормално оцветени, абсолютно черни и чисто бели.

Интересът към белите немски овчарски кучета е променлив. Настъпват периоди на забрава.

През 1960 г. започва “вторият живот” на породната разновидност. През 1964 г. в Сакраменто (Калифорния) се сформира първият клуб на любителите на бели немски овчарски кучета.

От 1969 г. започва да функционира национален клуб, а през 1977 г. се основава международният клуб за бели немски овчарски кучета (White German Sepherd Dog Club International – WGSDCI).

И черни…

Напълно нормално е немските овчарски кучета да имат абсолютно черна окраска, което има своето генетично обяснение.

Тя е позволена от стандарта и не се отчита като породен недостатък. В нашата страна черно оцветените немски овчарски кучета (в повечето случаи нечистопородни екземпляри) се популяризират с названието „канадски вълк“.

Такава порода не съществува. По-находчиви и комбинативни кучетъргаши преминаха на друг вариант.

Те предлагат черните немски овчарски кучета (особено дългокосместите индивиди) като представители на породата грьонендал – вариант на белгийското овчарско куче.

Голяма част от привържениците и развъдчиците на немски овчарски кучета с класическо оцветяване развиват теории, че както белите, така и черните немски овчарски кучета са непригодни за служебна работа.

Това не е вярно и може да бъде подкрепено с множество примери. Друг е въпросът, че селекционерите на бели или черни немски овчарски кучета понякога игнорират всичко останало и наблягат единствено на цвета.

В този случай потомците на такива кучета наистина губят определеното им от селекцията предназначение и се превръщат единствено в модна атракция.

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още